О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1411
София,10.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 4687 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Р. Т. чрез адвокат Г. В. против решение № 101 от 19.04.2013 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по въззивно гр.д. № 87/2013 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съдържа доводи за недопустимост, евентуално – неправилност на решението поради противоречие с материалния закон.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението към касационната жалба са поставени следните правни въпроси:
1. допустимо ли е да се предяви от кредитор самостоятелен иск за прогласяване за нищожен на отказ от наследство, направен от негов длъжник – поддържа се, че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС № 7/1973 г., т.3, б.”д”, както и в противоречие с решение № 1103 от 13.11.1995 г. по гр.д.№ 93/1995 г. на ВКС, ІІ г.о. (непредставено с изложението) – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
2. след като ищецът по иск за обявяване на нищожност на отказ от наследство е обосновал активната си легитимация с факта, че е взискател по едно изпълнително дело, може ли съдът да замени тази процесуална легитимация с друга, като приеме, че ищецът има право на иск, тъй като е взискател по друго изпълнително дело, макар и присъединено към изпълнителното дело, на което ищецът се е позовал в исковата молба; подобно поведение не представлява ли излизане извън предмета на делото, очертан от ищеца в исковата молба. Поддържа се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
3. при установяване на нищожност на сделка, отпада ли облагата на несеквестируемостта по отношение на имота, предмет на нищожната сделка. Поддържа се, че и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответника по касация [фирма] е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва да са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и оспорва основателността на касационната жалба.
Ответника по касация В. Р. З. не е взел становище по жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1096 от 04.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 1334/2012 г. по описа на Шуменския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че направения от Д. Р. Т., отказ от наследство, оставено й от нейната майка Т. С. И., починала на 09.06.2001 г., който отказ е вписан в специалната книга при Ш. под № 56 от 08.10.2008 г. и с който се е уголемил дела на нейния брат В. Р. З., е нищожен – поради липса на предмет. Присъдени са и разноски.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд на първо място е приел за неоснователно възражението на ответницата по иска Д. Р. Т., че предявеният от [фирма] иск по чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД се явява недопустим, тъй като за ищеца съществувал друг, специален ред за защита на интересите му и съответно е приел за неоснователно възражението, че липсва правен интерес от предявяване на иск за нищожност. Обсъдено е, че действително за кредитора на наследника съществува възможността отказът от наследство да бъде унищожен по съдебен ред на основание чл. 56 ЗН, когато интересите му бъдат засегнати, но този случай предполага наличието на валиден отказ от наследство, а не нищожен такъв. Прието е, че няма пречка всяко заинтересовано лице да предяви иск за прогласяване на тази нищожност.
Съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая е заявено твърдение за недопустимост на обжалваното решение, но развитите в тази насока доводи за допускане на касационното обжалване са неоснователни.
Посоченото по-горе разрешение, възприето от въззивния съд не противоречи на разрешението, дадено с ППВС № 7/1973 г., т.3, б.”д” (съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), което гласи: „Иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск”. В случая ищецът не е сънаследник с ответницата, а твърди, че е неин кредитор, което изключва възможността да е страна в производство по съдебна делба, в рамките на което би било допустимо инцидентно произнасяне по твърдение за нищожност на отказ от наследство.
Относно възможността в ситуация от вида на разглежданата да се предяви самостоятелен иск за прогласяване за нищожен на отказ от наследство е налице уеднаквена практика на ВКС (решение № 577 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 732/2010 г., ІV г.о.), която настоящият състав споделя и съгласно която, ако отказът от наследство е недействителен, включително в хипотезата, в която преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът може да защити правата си единствено чрез предявяването на установителен иск, с който да претендира прогласяване на отказа от наследство за нищожен. Този иск е допустим. За предявяването му е налице правен интерес и кредиторът не може да бъде принуден да води други искове срещу наследниците, ако за защита на неговите интереси ще е достатъчно да се установи действителното правно положение – а именно че направеният отказ от наследство не е произвел действие и че наследството е прието.
Твърдението за противоречие между обжалваното решение и решение № 1103 от 13.11.1995 г. по гр.д.№ 93/1995 г. на ВКС, ІІ г.о. (т.е. – за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК) не може да бъде обсъдено, тъй като този акт не е представен с изложението. Съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това е достатъчна причина да се приеме, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Наред с последното и отново с оглед разясненията в мотивите към т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, дори да бе установено противоречие между обжалваното решение и решение № 1103 от 13.11.1995 г. по гр.д.№ 93/1995 г. на ВКС, ІІ г.о., същото не би било основание за допускането на касационно обжалване в такава хипотеза, предвид констатацията, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика на ВКС (решение № 577 от 30.09.2010 г. по гр.д.№ 732/2010 г., ІV г.о.), споделяна от настоящия състав.
Предвид изложеното дотук се налага извода, че въззивният съд е постановил съдебен акт, по отношение на който не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради изискваната с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо.
Обстоятелствата, които предпоставя вторият формулиран в изложението въпрос, не кореспондират с данните по делото, поради което същият не се явява обуславящ по отношение формираните от въззивния съд изводи по съществото на спора. Касаторката твърди, че ищецът извежда активната си легитимация с факта, че е взискател по изп.д.№ 1256/2005 г. по описа на СИС при Ш.. Действително, именно такова е първоначално заявеното твърдение на [фирма] в депозираната от него искова молба. Впоследствие, обаче, след запознаване с отговора на исковата молба, подаден от касаторката, и при спазване на чл. 143, ал. 2 ГПК, в о.с.з.03.10.2012 г. ищецът е пояснил и допълнил исковата молба с твърдението, че в нея е споменато изп.д.№ 1256/2005 г. по описа на СИС при Ш., но към него е приложено изп.д.№ 96/2008 г. по описа на ЧСИ Я. Б., по което се дължи сумата 22 000 лв, както и лихви и разноски. Релевирани по този начин, тези твърдения са станали част от обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си по чл. 26 ЗЗД, поради което е било процесуално допустимо да бъдат обсъдени и взети предвид от инстанциите по същество. В тази ситуация отговорът на въпросите „след като ищецът по иск за обявяване на нищожност на отказ от наследство е обосновал активната си легитимация с факта, че е взискател по едно изпълнително дело, може ли съдът да замени тази процесуална легитимация с друга, като приеме, че ищецът има право на иск, тъй като е взискател по друго изпълнително дело, макар и присъединено към изпълнителното дело, на което ищецът се е позовал в исковата молба; подобно поведение не представлява ли излизане извън предмета на делото, очертан от ищеца в исковата молба” нямат обуславящ характер по отношение изхода на спора и съответно не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е обуславящ по отношение изхода на спора и третият формулиран въпрос („при установяване на нищожност на сделка, отпада ли облагата на несеквестируемостта по отношение на имота, предмет на нищожната сделка”). Този въпрос би имал значение за произнасянето по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, основана на несеквестируемостта, но е ирелевантен за решението по предявен от кредитор иск за прогласяване за нищожен на отказ от наследство, направен от негов длъжник.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационното обжалване на решение № 101 от 19.04.2013 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по въззивно гр.д. № 87/2013 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 101 от 19.04.2013 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по въззивно гр.д. № 87/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: