О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1411
С. 10.12. 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 967 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Д. В. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 156 от 15.06.12г. по в.гр.д. № 236 по описа за 2012г. на Окръжен съд Ловеч,с което е отменено решение № 111 от 2.04.12г. по гр.д.№ 104/12г.на Районен съд Ловеч и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ.
Без да се сочи конкретно основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,се поставя въпроса за началният момент,от който тече срока по чл.194 ал.1 от КТ когато нарушението е открито от длъжностно лице с ръководни и контролни функции,но то не е изпълнило задължението си и умишлено е забавило уведомяването на дисциплинарно-наказващия орган и дали следва дните на умишленото забавяне на уведомяването да се приспадат от преклузивния двумесечен срок по чл.194 ал.1 от КТ.Излагат се и подробни доводи за неправилност на постановения въззивен акт,които се свеждат до недоказаност на извършването на нарушението,за което е наложени дисциплинарното нака-зание/не били установени преразход на гориво, надписване, несъответс-твие между данните за изминатите и отчетени километри/.Тези доводи – с оглед характера на настоящето производство–не могат да бъдат обсъждани
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел,че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно,поради наличие на достатъчно доказателства, установя-ващи,че ищецът,който е заемал длъжността „шофьор” е извършил нарушение,изразяващо се в манипулиране на брояча с над 800км. за периода 24.08.11г.-25.08.11г. а общо за периода 1.01.11г.-29.08.11г.с над 7 780км.,отчетени в повече,което по разходните норми на автомобила е около 1 300л. бензин на стойност над 3 300лв. В. съд е приел,че е спазен преклузивния срок за налагане на дисциплинарното наказание, който е преценил,че започва да тече от 16.09.11г./на която дата работодате-лят е узнал за извършеното нарушение/ и от който е приспаднал времето от 10.11.11г.-18.11.11г.,през което ищецът е ползвал платен годишен отпуск /при връчена на 21.11.11г. заповед за уволнение/.
При тези мотиви,поставеният от касатора въпрос – е годно общо основание за допустимост,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,доколкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.По него не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е налице нито едно от специалните основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. Противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата въпрос – по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК – не се установява, защото касаторът не цитирана практика на ВКС и на други съдилища, на която решението на въззивния съд да противоречи. Не е налице основание и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по т.д.№1/09г.на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни в случая липсват. По поставения от касатора въпрос за началния момент,от който тече преклузивния двумесечен срок по чл.194 ал.1 от КТ е налице богата,трайно установена практика, която не се налага да бъде променяна и която е съобразена от въззивната инстанция при постановяване на обжалвания акт. В постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. IV г.о. на ВКС; решение от 26.07.2010г. по гр.д.№ 470/2009г; решение от 13.10.2010г. по гр.д.№ 1130/2009г. на ВКС и от 20.12.2010г. по гр.д.№ 644/2010г. и решение № 367 от 06.10.2011 г. по гр.д. № 108/2011 г. IV г.о.на ВКС/ е прието, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисцип-лина,установено в съществените му признаци, както и че узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че са започнали да текат сроковете за налагане на наказание.В случая при положение,че е безспорно обстоятелството,че работодателят е узнал за извършеното нарушение на 16.09.11г./когато е получил изготвената до него докладна записка/е ирелевантно,че с протокол от 25.08.11г.е била извършена констатацията за манипулиране на брояча.
С оглед на изложеното като счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 156 от 15.06.12г. по в.гр.д. № 236 по описа за 2012г. на Окръжен съд Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.