О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1412
София,10.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 4664 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. К. Е. чрез адвокат Г. Ч. против решение № 261 от 08.04.2013 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по въззивно гр.д. № 185/2013 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, свързан с приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК относно задължението на съда да прецени и обсъди всички доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение и да изложи в своето решение достатъчно мотиви защо ги приема или не, който е разрешен в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и цитирани в изложението.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответницата по касация М. А. Х. е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва да са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, както и оспорва основателността на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 05.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 11874/2011 г. по описа на Русенския районен съд, с което е унищожен поради сключване при заплашване договор за продажба на недвижим имот, сключен на 25.11.2008 г. между страните по делото (М. А. Х., като продавач и П. Казари Е., като купувач), оформен с нотариален акт № 88, т.51, д.№ 126 от 25.11.2008 г. на описа на А. по вписванията, Служба по вписванията –Р., с предмет на сделката апартамент “Л” на втория етаж в Ж. ”Е.” по [улица], в [населено място], с площ от 76,05 кв.м. Присъдени са и разноски.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи (бракът им е прекратен с развод, считано от 27.05.2010 г.), като по време на брака им М. Х. продала на съпруга си П. Е. процесния недвижим имот – нейна лична собственост (придобит преди сключване на брака им). Съдът е приел, че от анализа на събраните пред първата инстанция гласни доказателства по категоричен начин е установено, че след раждането на второто дете на страните ( на 05.07.2007 г.) отношенията им се влошили. В ежедневието им станали постоянни скандалите между тях, свързани с исканията от страна на мъжа съпругата му да прехвърли на негово име собствения си апартамент. Цитирана е свидетелката Т., която е изложила, че през есента на 2008 г. между страните имало голям скандал по този повод като М. Х. се оплакала на свидетелката, че мъжът й изпаднал в ярост и истерия, ударил я. По-голямото дете на страните (Д.) плачело и пред свидетелката молело майка си да даде апартамента на баща му. Детето казало на свидетелката, че баща му щял да ги сгази с лекия си автомобил, след което отново молело майка си да даде апартамента на баща му. Впоследствие М. Х. споделила със същата свидетелка, че не можела да издържа повече и заради децата прехвърлила апартамента на съпруга си, като не е получила пари за това. Ищцата многократно споделяла, че се страхува от мъжа си. Освен показанията на свидетелката Т., въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетелите, посочени от касатора – М. (адвокат на страните при изповядване на сделката) и М., като е констатирал, че последните двама не излагат свои впечатления за относими към предмета на делото обстоятелства. Опирайки се на направения анализ на гласните доказателства, въззивният съд е направил извод, че продавачката е сключила атакувания договор в резултат на заплашване от страна на купувача, като е бил предизвикан основателен страх, че ако не стори това, ще последват неблагоприятни физически последици за нея и децата й.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че въведеният от касатора довод за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуалния въпрос „следва ли съда да прецени и обсъди всички доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение и да изложи в своето решение достатъчно мотиви защо ги приема или не”, е неоснователен.
Въпросът е принципно значим, но в конкретния случай съдът е постановил своето решение при точното приложение на закона и съобразно трайно установената съдебна практика, като е основал решението си именно на приетите от него фактически заключения и правни изводи, съответни на материалния закон. Обсъдени са релевантните за спора обстоятелства, като са взети предвид и валидно заявените твърдения, доводи и възражения на страните.
Съгласно установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът преценява доказателствата по делото по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. В съответствие включително с цитираните в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (а именно: решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 513/2010 г., ІV г.о., решение № 470/11 от 16.01.2012 г. по гр.д.№ 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 526/12 от 06.03.2013 г. по гр.д.№ 248/2012 г., ІV г.о.), след като е допуснал всички относими към спорното право доказателства, искане за което е било заявено от страните своевременно, съдът е обсъдил в съответствие с чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК доказателствата и заявените от страните доводи, релевантни за спорното право. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно за релевантните факти, а това как точно ще се обоснове е в зависимост от конкретните факти по делото и доводи на страните. Важното е да са спазени изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК (което случая е налице), а евентуалното несъгласие на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение начина, по който следва да се преценяват показанията на свидетелите, следва да се има предвид, че съдът върши това по вътрешно убеждение, като съобразява начина на изразяването им пред съда, преценява годността на свидетеля да възпроизвежда точно фактите; преценява логичността им и съответствието им с всички останали доказателства. Съдът може да приеме за установен и факт, който свидетелят не е възприел лично, но има преки впечатления за начина на възпроизвеждането му от страната; впечатления за състоянието на страната при споделяне на определени факти и за последващите й действия във връзка с твърдяния факт. В случая въззивният съд е обсъдил свидетелските показания и е изложил мотиви на кои от тях и по какви причини дава вяра. Именно въз основа на съвкупна преценка на свидетелските показания, съдът е приел за установено обстоятелството, че поведението на П. Е. е предизвикало у М. Х. основателен страх за нейната и на децата й телесна неприкосновеност, под въздействието на който е била формирана волята й за извършване на атакуваната сделка.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационното обжалване на решение № 261 от 08.04.2013 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по въззивно гр.д. № 185/2013 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 261 от 08.04.2013 г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по въззивно гр.д. № 185/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: