6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1412
С.. 11.12.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело(СП) №877/2012 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура ,срещу решение №12а от 12.03.2012г по гр.дело №СП 100/2011г. на Софийски апелативен съд , с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение от 14.05.2011г по гр.д.№ СП 30/2009 на Софийски градски съд .П. обжалва в частта по присъдено обезщетение в размер на 5 000 лева за неимуществени вреди ,за имуществени вреди до размера от3950лв , установен като разноски за адвокат в наказателното производство.
Касационна жалба е постъпила и от Р. Х. П. срещу решението на Софийски апелативен съд в частта с която е потвърдено отхвърлянето на исковете му на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ до претендирания размер от 30 073 лева имуществена вреда от неполучено трудово възнаграждение за работа , от която е бил уволнен ,съответно в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 35 000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на П. се посочва , че Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос , обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД – противоречиво решаван от съдилищата въпрос , тъй като при еднородни случаи се присъждат различни по размир обезщетения. В конкретния случай, при отчетено „ ниско ниво на наказателна репресия”, въззивният съд не е изложил мотиви относно значението на всяко едно обстоятелство ,по отделно . Разрешен в противоречие с практиката на ВКС е и процесуален въпрос – за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства .Без обстоятелствена конкретност на въпроса в тази връзка, се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК ,тъй като липсвали мотиви за причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди . Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела . Приложени са решения № 37 от 11.02.2009 на ВКС І г.о , реш. № 248 от 09.06. 2009г на ІІ г.о на ВКС , реш. № 783 от 30.06.2009г на САС, пример за различия при определяне на обезщетенията , при сходни случаи.Поставя се и въпрос правилно ли е присъждането на адвокатския хонорар , заплатен в наказателното производство , като имуществена вреда Изтъква се противоречива практика ,цитират се решения на ВКС и САС ,според които адвокатското възнаграждение не е имуществена вреда по смисъла на ЗОДОВ
В изложението на касатора Р. Х. П. като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК , като материалноправен въпрос е посочен този за правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Присъждат се различни по размер обезщетения при сходни случаи . Д. е за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,прилагат се като пример първоинстанционни и въззивни решения по други дела (реш.№935/2011 на САС реш.№630/2011 на САС ,реш.№18/2011 на РС Димитровград) във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост . Изтъква се противоречива практика по въпроса за „обхвата на имуществените вреди” и се прилага решение по гр.д.№11855, снето от интернет-страница на първоинстанционен съд .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД .
По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства , от значение за определяне на обезщетението по размер ,съгласно практиката на ВКС .Това са както тежестта на повдигнатото обвинение , срока и интензитета на процесуалната принуда,които са преценени ; негативните преживявания в тази връзка- както са били доказани ,или са останали недоказани , така и личността на засегнатия от незаконно наказателно преследване В случая размерът е съобразен с преценката на факта ,че по отношение на ищеца не са упражнени тежки мерки за процесуална принуда за периода , през който е бил обвинен (четири години) в нарушение на служебни задължения в състава на чл.294 ал.4 вр ал.1 НК при установени в конкретна степен неблагоприятни последици от незаконното обвинение ( посочени на стр. 9, стр. 10 от решението)Указанията в задължителната практика са спазени , а множеството цитирани съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения ,не са аргумент за противоречива практика .Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложенията съдебни решения поначало не обосновават противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК (т.е по правен въпрос) , а в изложението и на двамата касатори липсва и конкретност относно предпоставки на преценката , обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза , въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Голословен е и доводът на П. за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г.,той не е привързан към конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд .
Несъстоятелно е изтъкваното от страна на П. противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка , като този извод бъде и мотивиран , при установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства ,които безспорно обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ . Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК. Въззивният съд е обсъдил доводите на П. по този въпрос, така че мотиви не липсват .
Неоснователно П. на РБ изтъква и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за присъждане на адвокатския хонорар, заплатен в наказателното производство , като имушествена вреда по ЗОДОВ . Противоречивата практика по този въпрос е преодоляна с постановяването на решение № 843/23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на ВКС и по гр.д. № 55/2009, ІV г.о , отговор на въпроса е даден и в решения № 126/10.05.2010 г. г. , № 433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., ІV г.о. и реш. №355 от 2010г по гр.д № 1651/2009г ІІІ г.о Въззивното решение е съобразено с цитираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК и е в съотвествие с нея .
В изложението на касатора Р. Х. П. се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , за противоречива практика на съдилищата по въпроса за „обхвата на имуществените вреди „. По този общ въпрос има констатна практика и въззивното решение е съобразено с нея, предвид приетото от състава на САС , че при освобождаване от работа поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” от значение е дали има причинна връзка между повдигнатото обвинение и прекратяването на трудовото, или служебно отношение .Извършеното от ищеца не е престъпление ,същият е бил оправдан по обвинението , от което не следват преки последици за потърсената му дисциплинарна отговорност ,която е различна по вид . Приложеното от защитата съдебно решение не обосновава тезата за противоречие , тъй като коментираният в него случай е отстраняване от работа и отговорност в хипотезата на чл. 100 ал.4 ЗДСл , за разлика от настоящия случай .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №12а от 12.03.2012г по гр.дело №СП 100/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .