О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1412
гр. София 09.12.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 02 декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3539 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците П. Н. П. и И. К. К.-П., двамата чрез адв.Х. Я. срещу решение от 06.12.2013 г. по гр.дело № 265/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.07.2010 г. по гр.дело № 405/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу А. Н. П., М. В. П., Н. А. П. и Л. А. П. искове с пр.осн.чл.59 ЗЗД за солидарно заплащане общо на сумата 16 944.14 лв., обезщетение за ползване без правно основание в периода 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. на апартамент, находящ се в североизточната част на партерния етаж от сградата на [улица] със застроена площ от 36 кв.м., като недоказани.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи мотиви за това, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. 2. не е взето предвид фактическото признание на ответниците, че те са владеели имота до 29.12.2008 г. – датата на предявяване на иска. Съгласно решение № 980/30.12.2009 г. по гр.дело № 3718/2008 г. на ВКС: Признанието на страната на неизгодни за нея факти следва да се прецени съобразно разпоредбата на чл.127,ал.2 ГПК/отм./. Това се отнася както до направените по делото признания, така и за извънсъдебното признание, решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. Въпреки, че представените от жалбоподателите договори за наем на процесния имот, сключени от ответника А. П. не са приети по делото, че това дори не е необходимо за да се уважи иска.”Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем е без значение за иска по чл.59 ЗЗД,”според решение № 55/28.02.2012 г. по гр.дело № 652/2011 г. на ВКС. Достатъчно е, че през процесния период жалбоподателите са били лишени от ползването на имота си, а дали ответниците са го ползвали като склад за мебели или са получавали наем за него е без значение. Решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата А. Н. П., чрез адв.П. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответниците по жалбата М. В. П., Н. А. П., Л. А. П. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на касационната жалба, подадена от П. Н. П., поради това, че същият не е собственик на процесния имот, за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийски градски съд се е произнесъл по предявени искове с пр. осн. чл. 59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове от жалбоподателите са за солидарно осъждане на ответниците да им заплатят сумата 16 944.14 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствения им недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в североизточната част на партерния етаж от сградата на [улица] със застроена площ от 36 кв.в. за периода от време от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 12.10.2012 г. решение _ 73/24.11.2008 г. по гр.дело № 5074/2007 г. на Софийски градски съд са отхвърлени като неоснователни искове с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК, вр.чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на симулативна сделка и обявяване за действителна на прикрита сделка по отношение на недвижим имот – апартамент със застроена площ от 36 кв.м., находящ се в сграда, изградена в дворно място, представляващо парцел X. в кв.391 по плана на [населено място], като симулацията е в личността на приобретателя – действителен такъв е А. Н. П., а не П. Н. П., предявени от А. Н. П. и М. В. П. срещу П. Н. П. и И. К. К.-П.. Със същото решение са отхвърлени като недоказани исковете с пр.осн.чл.97 ГПК/отм./, вр.чл.79 ЗС, предявени от А. Н. пумпалов, М. В. П., Н. А. П. и Л. А. П. срещу П. Н. П. и И. К. К.-П. за установяване придобиването на първично основание, чрез давностно владение собствеността на апартамент, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от 36 кв.м.
Прието е, че за да възникне правото на обезщетение по чл.59,ал.1 ЗЗД следва да са установени предпоставките – обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на правно основание за обогатяване на ответника и липса на друга възможност на обеднилия се да се защити. Съдът е посочил, че при претендирано обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот правото на обезщетение на собственика е обусловено от неоснователното ползване на имота от трето лице. Прието е, че не се дължи заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот на лице, което не е собственик на имота.
Въззивният съд е приел възоснова на събраните по делото писмени доказателства, че само ищцата И. П. е собственик на ? ид.част от процесния апартамент и поради това предявения иск от П. П. за присъждане на обезщетение на основание чл.59,ал.1 ЗЗД е неоснователен. Приел е също, че жалбоподателите-ищци не са установили в условията на пълно и главно доказване през процесния период от време ответниците да са ползвали апартамента, находящ се в [населено място] на [улица]. Според въззивния съд от събраните по делото гласни доказателства- разпита на свидетеля П. П. е установено, че процесният имот е бил безстопанствен и обитаван от лица, различни от ответниците. Извода е обоснован и като съдът е взел предвид приложения по делото препис от протокол за въвод във владение, издаден по изп.дело № 200886204***** на ЧСИ с рег. № 862. Приел е също, че с оглед представените по делото съдебни решения с последните със сила на пресъдено нещо е прието за установено, че към момента на тяхното постановяване ответниците са владеели имота без правно основание. Според съда това обстоятелство не е установено за целия исков период, като тежестта на доказване на обстоятелството е за ищците-сега жалбоподатели.
При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като недоказани.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 24/28.01.2010 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., постановено по чл.290 ГПК е изразено становището, че съдебното решение следва да бъде постановено възоснова на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно съдът следва да изложи мотиви затова. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са изведени след като въззивният съд е преценил всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, като са изложени мотиви в същото решение. Следователно не се установява допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
За да обоснове основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателите са цитирали и решения № 980/30.12.2009 г. по гр.дело № 3718/2008 г. на ВКС, III г.о., решение № 55/28.02.2012 г. по гр.дело № 652/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 251/24.03.2010 г. по гр.дело № 366/2009 г. на ВКС III г.о., всички по чл.290 ГПК. С всяко от тях не е разрешаван поставения правен въпрос и поради това съдът не ги обсъжда.
Не следва да се допусне касационно обжалване по втория и трети въпроси, формулирани в изложението. Всеки от тях касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. За да е правен въпросът съобразно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение ВКС ще извърши, ако същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид това тълкуване настоящият съдебен състав преценява, че вторият и трети въпроси от изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателите П. Н. П. и И. К. К.-П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 06.12.2013 г., постановено по гр. дело № 265/2011 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 6672/22.01.2014 г., подадена от ищците П. Н. П. и И. К. К.-П., двамата чрез адв. Х. Я., [населено място], [улица], № 4, ет.3, офис 2.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: