2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1414
гр. София, 10.12. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4595 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.(ДФЗ) срещу решение от 12.03.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 6320/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, като е потвърдено решение от 22.03.2012 г. по гр. дело № 17306/2011 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Б.М. М. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 432/15.03.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ; ищецът е възстановен на длъжността „експерт” в отдел „Координация и контрол”, сектор „Преводи и протокол” при ДФЗ; и последният е осъден да заплати на ищеца сумата 7 076.34 лв. – обезщетение за оставането му без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2011 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и процесуално нарушение – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният процесуалноправен въпрос: необходимо ли е работодателят да ангажира гласни доказателства за установяване, че уволненият не работи по-добре от другите служители, участвали в подбора, когато протоколът за извършения подбор не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК. К. сочи допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като в тази връзка заявява единствено, че счита, че отговорът на формулирания от него въпрос ще допринесе за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Б.М. М., в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, тъй като при направен от ищеца с исковата молба, изричен довод за това, ответникът-работодател (сега касатор), чиято е доказателствената тежест в производството, не е установил при условията на главно и пълно доказване законосъобразно извършване на подбора по критериите на чл. 329, ал. 1 от КТ, и конкретно – не е доказал законосъобразно сравнение на ищеца с останалите служители, участвали в подбора, по критерия ниво на изпълнение на работата. За да достигне до този извод, въззивният съд е обсъдил представения по делото протокол на комисията по подбора, от който е установил, че по въведения от работодателя критерий „качествен превод и коректност при изготвяне на документи, формиращи комплексна оценка за изпълнение на поставените задачи”, ищецът е получил най-ниска оценка в сравнение с останалите трима служители, участвали в подбора, което е било решаващо, доколкото по другия критерий – квалификация на служителите, всички те са оценени с еднаква оценка. Позовавайки се на задължителните указания, дадени с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, СГС е приел, че така дадената от комисията по подбора, оценка за всеки от участниците в подбора и съответствието й с реалните качества на работата на служителите и тяхната квалификация, подлежи на пълно и главно доказване от страна на работодателя, както и че в тази връзка единственото доказателство, ангажирано по делото от страна на касатора-ответник, са показанията на Р. А. – пряк началник на служителите, участвали в подбора. Въззивният съд е обсъдил и анализирал показанията на свидетелката и е приел, че те са последователни, обстоятелствени и безпристрастни, поради което ги е кредитирал, но е приел, при подробно изложени мотиви за това, че те не са достатъчни, за да установят главно и пълно обстоятелството, че нивото на работа на ищеца е било по-ниско от това на всеки един от останалите трима служители в звеното.
При тези мотиви към обжалваното въззивно решение, изведеният от касатора процесуалноправен въпрос (необходимо ли е работодателят да ангажира гласни доказателства за установяване, че уволненият не работи по-добре от другите служители, участвали в подбора, когато протоколът за извършения подбор не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК) не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без значение за изхода на спора по делото. Това е така, защото СГС е приел за недоказана по делото законосъобразността на подбора, не поради това, че касаторът-ответник не е ангажирал гласни доказателства по делото, а поради това, че от разпита на посочения от него свидетел не е установено ищецът да работи по-лошо от останалите участници в подбора – съобразно оценките, посочени в протокола на комисията по подбора.
Освен това, въззивният съд е разрешил въпросите, свързани с доказването по делото законосъобразността на извършения подбор, в пълно съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и с последвалата го, уеднаквена с него, обилна практика на ВКС по тези въпроси, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (например – решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 270/04.10.2012 г. по гр. дело № 367/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, , решение № 190/11.05.2012 г. по гр. дело № 1638/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 297/27.06.2012 г. по гр. дело № 1733/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 188/10.05.2012 г. по гр. дело № 428/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 310/16.04.2010 г. по гр. дело № 333/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 133/31.05.2010 г. по гр. дело № 74/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.). В нея се приема, че преценката на работодателя при извършването на подбора по чл. 329, ал. 1 от КТ подлежи на съдебен контрол, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите, квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършването на подбора преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 от КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, но законоустановените критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа, e в тежестта за работодателя, и при провеждане на това доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства – частни документи, съставени от страна на работодателя (заповеди, протоколи, оценъчни карти и др. подобни), свидетелски показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение – поотделно и в тяхната съвкупност. Когато с исковата молба е въведен довод за неправилна преценка на комисията по подбора, работодателят следва да установи в процеса фактите, обусловили преценката на комисията. Протоколът за подбор, обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. В тази хипотеза – при оспорени констатации на комисията по подбора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. Частният свидетелстващ документ няма материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ. Той съставлява доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от издателя им (чл. 180 ГПК), но няма обвързваща доказателствена сила, освен за направени признания на неизгодни обстоятелства. Поради това, частният свидетелстващ документ може да бъде оспорван по реда на чл. 193 ГПК само относно неговата автентичност, а верността на отразените в него обстоятелства се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед обстоятелствата по делото.
Именно такава преценка е извършена и в случая от въззивния съд, който при обсъждането поотделно и в съвкупност на протокола за подбор и показанията на разпитания по делото свидетел, е намерил, че тези доказателства не са достатъчни за провеждане на главно и пълно доказване от страна на работодателя-ответник на законосъобразността на извършения подбор, която е оспорена от ищеца.
При наличието на посочената обилна задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или от осъвременяване и напълно се споделя и от настоящия състав на ВКС, и която дава отговор на изведения от касатора процесуалноправен въпрос, то последният не и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
По изложените съображения, в случая не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общо и допълнително основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 12.03.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 6320/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.