2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1415
София, 30.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 867/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. В. Д., чрез адв. Г. С. Г., против решение от 7. 02. 2011 г. по гр. д. № 8825/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ.
Касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна [фирма] не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение от 8. 04. 2010 г. по гр. д. № 45555/2009 г. на Софийски районен съд, 65 с-в, с което са отхвърлени предявените от Д. В. Д. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
За да постанови този резултат, съдебният състав е възприел изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд, според които ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 и 3 КТ, вр. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя при условията на системност, тъй като в периода 11. 12. 2008 г. – 11. 02. 2009 г., в качеството си на заместник управител на магазин на дружеството, е регистрирала продажби на 87 бр. телефони „N. 1208” с нулева стойност, на клиенти – служители на фирми по програма „Партньорство”, въпреки че промоцията касаеща тези апарати е била валидна до 30. 11. 2008 г. и промоционалната цена е била 24, 90 лв. за апарат, като нарушението е осъществявано при условията на системност и причинените на дружеството щети възлизат на 2523 лв. Прието е, че уволнителната заповед съдържа всички реквизити, изискуеми съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, че е спазена процедурата по налагане на наказанието /досежно сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и необходимостта от предварително изискване на обяснения/. Прието е, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението предвид размера на щетата и продължителността на периода на извършване на нарушенията и не е нарушена разпоредбата на чл. 189 КТ. За недоказани и неоснователни са приети доводите на ищцата, че наказанието се явява е несъответно на тежестта на нарушението, тъй като не са съобразени обстоятелствата, че ищцата отскоро е била преназначена на заеманата длъжност и не е имало пряк умисъл в действията й, че е признала за нарушенията и доброволно е възстановила сумата 841 лв.
Жалбоподателката не формулира конкретен правен въпрос, към който отнася твърденията си за значението на разглеждането му за точното приложение на закона и за развитието на правото. Същата сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 189 КТ, която формулировка е твърде обща. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и неправилност на въззивното решение, изразяваща се в постановяването му в противоречие с чл. 189 КТ. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
В този смисъл, позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, изразява се в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма и, при липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос, не би могло да се приеме, че е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. От другата страна, разпоредбата на чл. 189 КТ е ясна, конкретна, по приложението й има обилна съдебна практика, включително и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което не би могло да се приеме, че разглеждането на въпроса по приложението на чл. 189 КТ ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 7. 02. 2011 г. по гр. д. № 8825/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: