3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1416
гр.София, 11.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 880 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. П. срещу решение № 912 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 6501 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № ІІІ-88-25 на СРС, ІІІ ГО, 88 състав, постановено по гр. д. № 10592 по описа за 2009 г. и е постановено друго за предоставяне родителските права по отглеждането и възпитанието на родените от брака деца Н. В. П. и М. В. П. на бащата В. Н. П., постановено е местоживеене на децата при бащата и е определен режим на лични отношения с майката.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК-противоречие на обжалваното решение с решение № 318 от 27.04.2001 г. по гр.д. № 894/2000 г. на ІІ ГО на ВКС и решение от 23.01.2007 г. по гр. д. №826 от 2006 г. на ІІ ГО на ВКС. В двете решения родителските права се предоставят на майката. В първия случай-въпреки нейната извънбрачна връзка, а във втория-въпреки привързаността на детето към бащата, тъй като бащата е осакатявал емоционално детето, като му е внушавал чувства на неуважение към майката. Извежда като материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото незаменимостта на майчината грижа, тъй като само майката е способна да полага необходимите грижи за децата с жертвоготовност, търпение, съчувствие и стоицизъм. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата В. П. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да предостави родителските права на родените от брака деца Н. и М. П. на бащата В. П., Софийският градски съд е взел предвид обстоятелството, че през последните три години само той е полагал грижи за тях, след като майката е напуснала семейството. Посочил е, че бащата е създал подходяща обстановка за задоволяване нуждите на децата и е родителят с доказан по-висок родителски капацитет. Съобразил се е със съдебно-психологическата експертиза и с категоричното нежелание на сина, който е вече на 14 години, да живее с майка си. При този отказ на сина да съжителства с майка си и с оглед сравнително високата му възраст, предоставянето на родителските права на майката много вероятно би довело до разделяне на двете деца. Както е посочено в психологическата експертиза, разделянето на децата крие реален риск от травмиране на психиката им. Следователно обжалваното решение е съобразено с най-важния критерий при предоставяне на родителските права-интересите на децата. Това решение не противоречи на цитираните в касационната жалба съдебни решения, които са постановени при различна фактическа обстановка-касае се за родителски права върху едно дете и предоставянето им на майката не би довело до нежелана раздяла между брат и сестра. Изложените от касатора съображения за незаменимостта на майчината грижа се отнасят най-вече за децата в най-ранна възраст, а в случая децата са вече на осем и четиринадесет години.
Ето защо следва да се приеме, че по поставения от касатора въпрос обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната от него практика на ВКС, а въззивният съд е приложил точно закона, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по жалбата не е представил описаното във възражението си адвокатско пълномощно, поради което разноски за касационното производство не следва да му бъдат присъждани поради липса на данни за тяхното извършване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 912 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 6501 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: