О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1416
С., 08.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 641 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Йорданов М., С. И. В., Д. Г. С., П. П. Т., И. Г. П., Н. И. Д., М. П. П., Г. П. П., М. Д. Р., Д. Т. А., П. Н. К., Н. Г. У., Ю. К. А. и М. Х. М., всички действащи чрез адв. Н. В. П. срещу въззивно решение № 177/08.02.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2741/2010 г.
Излагат доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], П. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил това на Пловдивския районен съд, е отхвърлил исковете на ищците /бивши работници и служители на [фирма], П./ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовите им договори, уговорено по браншови колективен трудов договор от 01.07.2007 г.
Съдът е установил, че ищците са уволнени в периода 01.11.2006 г. – 31.03.2007 г. Прието е, че браншовият трудов договор няма действие в отношенията между ищците и техния работодател, защото той не го е подписал, нито това е сторено от негов представител или от представителна организация на работодателите, в която той да членува. Действието на договора не е разпростряно от министъра на труда и социалната политика в рамките на целия бранш и спрямо неподписалите го работодатели по силата на чл. 51б, ал. 4 КТ.
Повдигнати са множество материалноправни въпроси, всички имащи отношение към действието на браншовия колективен трудов договор спрямо работодателя. Поддържа се, че по повдигнатите въпроси не съществува съдебна практика, поради което са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът кои следва да са страните по браншови колективен трудов договор, не поставя затруднения в съдебната практика, като тя е многобройна и непротиворечива, включително и постановената по чл. 290 ГПК от 2007 г. и е в смисъл, че договорът се сключва между представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. В този случай работодателят се представлява от представителната организация на работодателите по споразумение между националните им организации. Работодателят, дори и да не е подписал браншовият колективен договор, се счита обвързан от него именно по силата на членството си в представителна организация на работодателите, ако тя е страна по договора. Разрешението на въззивния съд не противоречи на общовъзприетото тълкуване, нито е налице такава промяна в обществените отношения, която да налага промяна на даваните до момента разрешения от съдебната практика, а и от доктрината.
Въпросът дали следва да се счита сключен браншовият колективен трудов договор валидно, ако е подписан от представителя на холдинга като работодател и представителните синдикални организации в холдинга, така както е поставен е ирелевантен, защото съдът не е приел недействителност на договор, а е очертал действието му, като е приел, че не обвързва работодателя на ищците по настоящия иск.
Ако правният проблем, който касаторът повдига е всъщност за това дали представляващият холдинга действа и като представител на дъщерните дружества по колективен браншови трудов договор, то този, както и следващите въпроси на касатора касаят тълкуването на понятието работодател по смисъла на КТ, неговото представителство, както и кои са представителните организации на работодателя. Даденото по тях разрешение във въззивния съдебен акт е съобразено с трайно установената съдебна практика. Холдингът не е работодател на работниците и служителите на своите дъщерни предприятия. Последните се представляват чрез своите представителни органи, а не чрез холдинга, освен по пълномощие, който и не е представителна организация на работодателите, включително и на дъщерните си предприятия; договорът по чл. 51б КТ урежда отношения на браншово и на отраслово равнище, не и на «холдингово», каквото е на практика разбирането на касатора.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 177/08.02.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2741/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: