4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1417
София, 11.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на етвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 5968 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1321 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 953/2014 г. на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Г. П. Ч. от [населено място] против П.. Присъдена е сумата 10000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление на Окръжна следствена служба [населено място] от 14.07.2011 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 НК. С постановление от 03.10.2011 г. на Софийска районна прокуратура по преписка № 30/2010 г. по описа на СО-СГП е предложено на съда да освободи ищеца от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и да му се наложи административно наказание. С решение от 31.01.2012 г. по н. а. х. д. № 18169/2011 г. на Софийски районен съд ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 НК. Съдебното решение е влязло в сила на 16.02.2012 г. За същото деяние, ищецът е бил уволнен дисциплинарно със Заповед № К-7373/06.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, отменена с решение № 12686/15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14033/2012 г. влязло в сила на 04.02.2012 г. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял сериозни душевни страдания, които са рефлектирали негативно върху психиката му. Повдигнатото обвинение го е злепоставило пред обществото, отразило се е на личните и професионалните му контакти, засегнати са били честта и достойнството му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 10000 лева, които са присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 45000 лева, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П.. чрез Апелативна прокуратура София. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 16 от 02.02.2011 г. по гр. дело № 396/2010 г. на Трето гражданско отделение; решение № 158 от 04.06.2012 г. по гр. дело № 708/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд и Изложени са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. Като противоречива практика е посочено и решение № 45 от 18.03.2011 г. по адм. д. № 25/2011 на ВАС. Изложени са доводи, че по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. ОСГК ВКС.
Ответникът по касационната жалба я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е формирал собствени фактически констатации и правни изводи за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди в съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. Определил е глобално обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД и в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. В съответствие с установената практика е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното наказателно преследване, продължило повече от две години и съпроводено с дисциплинарно уволнение. Взел е предвид тежестта и характера на обвинението и с оглед професията на пострадалия (полицейски инспектор при ОСОД СДВР); негативните изживявания, свързани със злепоставянето му в професионалната му среда; пораженията, които неоправданата наказателна репресия е нанесла върху психиката му.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за обезвъзмездяване на вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В посочените в изложението към касационната жалба съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Доводът за противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 45 от 18.03.2011 г. по адм. д. № 25/2011 на ВАС по въпроса за справедливото обезщетяване на неимуществените вреди не следва да бъде обсъждан. Извън обстоятелството, че посоченото решение не е приложено към касационната жалба, то решенията по административни дела не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК – т.3 от ТР І 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК ВКС.
Въведеното от ответника по жалбата искане за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение поради липса на доказателства за извършването им в производството по чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1321 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 953/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: