О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1417
С., 08.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
В. ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 600 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ИА „В. к. и в.-п. д.”, С., представлявана от изпълнителния директор М. Д. срещу въззивно решение от 22.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14255/2010 г.
Оплакванията са за недопустимост и неправилност поради необоснованост.
Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не съществуват основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отменил заповед за уволнение на И. С. № ЧР-09-229/22.04.2010 г., възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и разноските по делото.
Установено е по делото, че с атакуваната заповед С. е уволнена, считано от 25.05.2010 г. поради съкращаване на щата.
Тя е подала на 10.05.2010 г. искова молба по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Работодателят е представил заповед, с която сам отменя първото уволнение. Втората заповед е с дата 05.05.2010 г. и с подпис на свидетел е оформен отказ от 10.05.2010 г. на С. да я получи.
По делото служителят е възразил, че новата заповед е новосъставена и антидатирана.
Съдът е приел, че не е осъществен състава на чл. 344, ал. 2 ГПК, тъй като работодателят не е представил каквито и да са доказателства, установяващи съставянето и връчването втората заповед преди подаване на исковата молба. Заповедта с отразена дата 05.05.2010 г. е частен документ и сама по себе си не доказва кога е съставена, кога е връчена и, че това е станало при отказ. За тези обстоятелства работодателят, както изрично му е указано от съда в доклада по чл. 146 ГПК, носи тежестта на пълно главно доказване, каквото не е провел.
Работодателят не е ангажирал и доказателства за наличие на основанието, поради което е уволнена С., поради което заповедта като незаконна е отмененао. Уважени са и обусловените искове за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което служителят е останал без трудови доходи поради незаконното уволнение.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК се съдържа в т. ІІ на касационната жалба и по съдържание е изцяло оплакване за неправилност. К., при това, прави своите правни заключения на базата на факти и обстоятелства, каквито съдът не е приел за установени.
Представени са множество съдебни актове. Част от тях са определения и разпореждания; всички приложени актове, с изключение на Р-502-1998-ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 1484/1997 г. нямат указания, че са влезли в сила и поради това, както е и разяснено с ТР 1-2009-ОСГТК, не могат да служат като доказателство за съдебна практика.
Независимо от изложеното, в съдебните актове е разгледан въпроса дали са допустими исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, когато преди подаване на исковата молба, работодателят сам е отменил уволнението. Възприетото в обжалваното въззивно решение не противоречи на общоприетото тълкуване – в случая съдът е счел, че исковете са допустими, защото няма доказателства действително работодателят да е отменил уволнението сам преди подаване на исковата молба от С..
Несъгласието на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
Оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение също не може да обуслови в случая допускане на касационно обжалване, защото се основава на твърдението му, че сам е отменил уволнението преди служителят да сезира съда. Това си твърдение, обаче, е следвало да докаже в инстанциите по същество, като следва да се посочи, че единствените му доказателствени искания са били за приемане на писмени доказателства за поредно уволнение на служителя, вече в хода на процеса, които нямат никакво отношение към обсъжданите обстоятелства във връзка с приложението на чл. 344, ал. 2 КТ, а и към основателността на исковете за отмяна на уволнението.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 22.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14255/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: