4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1418
София, 11.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5739 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 208 от 21.07.2014 г. по в. гр. д. № 193/2014 г. на Великотърновски апелативен съд е отменено решение № 81 от 11.04.2014 г. по гр. д. № 1253/2013 г. на Окръжен съд Велико Търново, в частта му, с която предявеният от Н. В. С. от [населено място] против П. в която иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен над размер от 2500 лв. За разликата до предявения му размер от 49000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление за привличане на обвиняем от 08.12.2010 г. на РУП-Велико Т., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК. Била е взета мярка за неотклонение “подписка”. По повдигнатото обвинение е бил внеслен обвинителен акт от 22.12.2010 г. за извършено от ищеца престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК. С присъда № 164 от 12.10.2010 г. по н. о. х. д. № 1963/2010 г. на Районен съд Велико Търново ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК и му било наложено наказание глоба в размер на 500 лв. С присъда от 07.03.2013 г. по в.н.о.х.д. № 645/2012 г., Окръжен съд Велико Търново отменил първоинстанционната присъда и е признал ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение като го оправдал за същото. С решение № 248/26.09.2013 г. на ВКС по н.д. №756/2013 г. ВКС е оставил в сила постановената въззивна присъда. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял сериозни душевни страдания, които са рефлектирали негативно върху психиката му. Повдигнатото обвинение го е злепоставило пред обществото, отразило се е на личните и професионалните му контакти, засегнати са били честта и достойнството му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 2500 лева, които са присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 49000 лева срещу ответника, предявеният от ищеца иск е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд в отхвърлителната му част е постъпила от Н. В. С.. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практиката на ВКС за обезщетяване на вреди при сходни случаи. Приложени са решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр. дело № 78/2011 г. на Четвърто гражданско отделение и решение № 15 от 27.01.2014 г. по гр. дело № 3246/2013 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Цитирани са и други съдебни решения, без да са приложени към изложението за допускане до касационно обжалване. Въведени са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. Поддържа се, че поради наличието на противоречива практика на съдилищата вкл. и на Върховния касационен съд, допускането на касационно обжалване по въпроса относно справедливото обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от незаконно наказателно преследване се явява от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П.. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е формирал собствени фактически констатации и правни изводи за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди в съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. Определил е глобално обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД и в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. В съответствие с установената практика е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното наказателно преследване, продължило около три години, взетата мярка за неотклонение “подписка”. Съобразени са и тежестта и характера на обвинението и пораженията, които неоправданата наказателна репресия е нанесла върху психиката на пострадалия.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за обезвъзмездяване на вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В посочените в изложението към касационната жалба съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Доводът на касационния жалбоподател за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, защото точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на неточна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, каквато не е налице, нито се налага ново тълкуване на чл. 52 ЗЗД или осъвременяване на съществуващата практика по определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208 от 21.07.2014 г. по в. гр. д. № 193/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: