4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1418
С., 08.11.20011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 784 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 83 от 07.01.2011 година по гр.д. № 2231/2010 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 403 от 16.12.2009 г. по гр.д. № 764/2008 г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратен бракът между Т. В. А. и С. И. А. по вина на двамата съпрузи; упражняването на родителските права върху малолетното дете И., [дата на раждане] са предоставени на майката при определен режим на лични отношения между детето и бащата всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от 18 ч. в пекът до 18 ч. в неделя с преспиване, по три дни по време на коледни, новогодишни празници и Великденски празници с редуване между родителите и по един месец през лятото по време, когато майката не е в платен годишен отпуск. В решението е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи – мъжът, който е изпадал в раздразнение по незначителни поводи; устройвал е скандали, при които в дома се е създавала атмосфера на нетърпимост; проявявал е неуважение към съпругата си; подценявал я е и не е зачитал мнението и; държал се е грубо и невъздържано; имал е негативно отношение към близките и, както и жената – препятствала срещите между бащата и детето след фактическата раздяла и пребивавала на неизвестен адрес, с което е поставила бащата в неведение за това в каква среда и при какви материални условия живее детето му. Прието е, че и двамата родители притежават необходимите за отглеждане и възпитание на детето родителски качества, както и възможности за отглеждането му, като съобразявайки възрастта на детето (петгодишно към постановяване на решението) и привързаността му и към двамата родители, съдът е счел, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката при възможност на бащата да осъществява често общуване със сина си, при който режим малолетното дете ще получава както необходимите му майчини грижи, обич и ласки, така и пример и модел за поведение от своя баща.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд в частта му относно брачната вина и определения режим на лични отношения между детето и бащата е постъпила от Т. В. А.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че решението е постановено в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и решения № 460 от 18.04.1999 г. по гр.д. № 344/1999 г.; № 504 от 22.02.1974 г. по гр.д. № 28/1972 г.; № 758 от 26.03.1973 г. по гр.д. № 433/1973 г. и № 544 от 28.07.2003 г.по г.д. № 297/2003 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които мерките за лични контакти следва да бъдат определяни с оглед особеностите на конкретния случай; с оглед всички обстоятелства, които са от значение за интересите на детето. Поддържа се, че в нарушение на т.9 и т.19 от ТР № 1/2000 г. ОСГК ВКС, съдът не е обсъдил всички доказателства, сочещи за упражнявания от съпруга емоционален и психически тормоз и необосновано и немотивирано е формирал извод, че вината за разстройството на брака имат двамата съпрузи. Изложени са доводи за постановяване на съдебния акт в противоречие с решения № 1389 от 03.11.1973 г. по гр.д. № 825/2002 г. ТК ВКС; № 1427/19.10.2000 г. по гр.д. № 1795/2000 г. на V г.о. ВКС; № 189 от 14.07.2003 г. по гр.д. № 2219/2003 г. на ІV г.о. ВКС; № 367/30.05.2006 г. по гр.д. № 2965/2004 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 752 от 18.11.1988 г. по гр.д. № 637/1988 г. на ІІІ г.о. ВКС, съгласно които съдът следва да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните; да извърши задълбочен анализ на действителните отношения; да изгражда изводите си не въз основа на отделни факти, а и от връзката между тях като ги преценява съвместно; да изложи мотиви за фактическите правни основания, на които е постановил решението си.
Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която родителските права върху роденото от брака между страните малолетно дете са възложени на майката е постъпила от С. И. А.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради разрешаване въпроса за родителските права в нарушение на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и в противоречие с решение № 1157 от 16.10.2008 г. по гр.д. № 4355/2007г. V г.о. ВКС; № 427 от 14.02.1996 г. на ІІ г.о. ВКС; № 1203 от 20.11.1993 г. по гр.д. № 514/1993 г. на ІІ г.о. ВКС и № 544 от 28.07.2003 г. по гр.д. № 297/1993 г. на ІІ г.о. ВКС, съгласно които в понятието интереси на децата се включват необходимостта от правилното им отглеждане и възпитание, за да се изгради детето като хармонично развита личност и добър гражданин; при преценката за възлагане на родителските права следва да се изхожда от родителските и възпитателски качества на родителите; от всички обстоятелства, засягащи физическото, психическо и нравствено развитие на детето. Изложени са доводи за постановяване на въззивното решение в противоречие с решения: № 752 от 18.11.1988 г. по гр.д. № 637/1988 г. на ІІІ г.о. ВС и решение № 3 от 04.01.1963 г. по гр.. № 2203/1962 г. на ІІ г.о. ВС на РБ, съгласно които съдът е длъжен да извърши съвкупна преценка на всички доказателства по делото и да обсъди доводите на страните.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
В съответствие с раздел ІІ – ри от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, съдът е формирал извод, че при равни възможности на родителите да осигурят добри жилищно-битови и материални условия за живот на детето, доказани родителски качества и съществуваща привързаност на детето и към двамата родители, майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава дете в ниска възраст, нуждаещо се от непосредствена майчина грижа. В съответствие с приетото в решение № 504 от 22.02.1974 г. по гр.д. № 28/1972 г. на ІІ г.о. ВКС; решение № 460 от 18.04.1999 г. по гр.д. № 344/1999 г. на ІІ г.о. ВКС; решение № 544 от 28.07.2003 г.по г.д. № 297/2003 г. на ІІ г.о. ВКС; решение № 1157 от 16.10.2008 г. по гр.д. № 4355/2007г. V г.о. ВКС; № 427 от 14.02.1996 г. на ІІ г.о. ВКС и решение № 1203 от 20.11.1993 г. по гр.д. № 514/1993 г. на ІІ г.о. ВКС, въззивният съд е формирал изводите си както относно упражняване на родителските права над роденото от брака малолетно дете, така и при определяне на мерките за лични контакти. Отчел е конкретните обстоятелства имащи значение за интересите на детето: обстоятелството, че от най-ранна възраст детето е обгрижвано от майката; че в нейно присъствие се чувства в безопасност и е уверено в близостта и; че е привикнало към спокойното, уверено и ласкаво към него поведение, като същевременно зачита наложените от нея ограничения с цел осигуряване на безопасността му – обстоятелства, имащи значение за спокойното му израстване с подходяща емоционална подкрепа. Съдът е съобразил и проявените от бащата отлични родителски качества, наложилия се авторитет и сигурност от присъствието му, чувствата на бащина обич, които детето е получавало, поради което е определил режим на лични контакти, осигуряващ често и продължително общуване и с този родител.
Неоснователни са и въведените доводи за наличие на противоречие със съдебната практика при формиране на изводите относно брачната вина. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК (чл. 188 ГПК отм.), съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и въведените от страните доводи за проявено от съпрузите противобрачно поведение. Обсъдил е свидетелските показания; изложил е мотиви в коя част и поради какви причини дава вяра на показанията на свидетелите; съобразил е приложените по делото социални доклади и доказателства за предприети от майката мерки по ЗЗСДН, обосновавайки изводите си кои факти приема за установени и въз основа на кои събрани по делото доказателства.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 07.01.2011 година по гр.д. № 2231/2010 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: