О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 19.02.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3945 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. И. Д., чрез процесуалния си представител адв. Р. К., срещу въззивно решение № 88/18.07.2018 г., постановено от Окръжен съд – Търговище по гр.д. № 92/2018 г. в частта, с която исковете по чл. 50 ЗЗД на Д. И. Д. против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, са отхвърлени, както следва: над 6417 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби и за сумата от 12 598,74 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от овощни насаждения, унищожени от диви животни през месец март 2017 г., находящи се в имот № …. в землището на [населено място], [община].
Касаторът излага доводи за необоснованост, довела до противоречи с материалния закон.
Насрещната страна „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, чрез адв. Р. Р. от АК – Търговище, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационна жалба. Претендира сторените по делото разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Поповски районен съд, е осъдил „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ да заплати на Д. Д. сумата над 6 417 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби от унищожени от диви животни овощни насаждения в имот, предоставен на ищеца под наем като земеделски производител. Отхвърлил иска за разликата над 6 417 лв. до присъдените от първата инстанция 11 875 лв., както и изцяло иска за сумата от 12 598,74 – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от овощни насаждения, унищожени от диви животни през месец март 2017 г. Овощните дървета са насадени от Д. в имот, предоставен му за ползване по договор за наем. Ответникът е сдружение по чл. 30 ЗЛОД и с договор му е предоставено стопанисването на дивеча в ЛСР „С.“, в който попада и землището на [населено място], [община].
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните процесуалноправни въпроси – може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да прецени всички доказателства по делото, задължен ли е съдът при преценка на доказателствата да се съобрази с научните, логическите и опитни правила; необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, предпоставка ли е за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Тези въпроси биха били основание за допускане на касационно обжалване, ако са налице някои от основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 или 3 ГПК. Предмет на настоящата процедура е установяване именно наличието на някое от законовите основания, според твърденията и доводите на касатора. В случая касаторът е поставил правен въпрос, във втората си част, съдържащ и негови твърдения за евентуална неправилност, но не е изложил нито едно съображение, имащо отношение към допълнителните условия по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Именно това е неговата задача в процедурата по чл. 288 ГПК, като касационната инстанция се произнася в рамките на сезирането.
Независимо от това, следва да се посочи, че по поставения правен въпрос за необходимостта от обосноваване на съдебното решението след преценка на всички релевантни доказателства в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и формиране на изводи по правилата на логиката и научните правила, има многобройна и непротиворечива съдебна практика, така, че не би могло да се поддържа изобщо наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От друга страна, въззивното решение е напълно съобразено с възприетото в доктрината и съдебната практика тълкуване.
Квалификацията на въззивното решение като очевидно неправилно поради явна необоснованост не може да обуслови приложение на хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а и съдът служебно не намира основания за допускане на касационно обжалване на посоченото основание.
В заключение не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1200 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 88/18.07.2018 г., постановено от Окръжен съд – Търговище по гр.д. № 92/2018 г. в частта, с която исковете по чл. 50 ЗЗД на Д. И. Д. против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, са отхвърлени, както следва: над 6417 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби и за сумата от 12 598,74 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от овощни насаждения, унищожени от диви животни през месец март 2017 г., находящи се в имот № ….. в землището на [населено място], [община], както и съдебноделоводните разноски.
ОСЪЖДА Д. И. Д. да заплати на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ сумата в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: