Определение №142 от 39877 по ч.пр. дело №111/111 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 142
 
София, 05.03.2009 година
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
 
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
 
 
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова  ч. т. д. N 111/2009 година
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 390 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ”Т” Е. , гр. В. против определение № 427 от 10.11.2008 г. по в. ч. т. д. № 425/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд определение № 1* от 20.08.2008 г. по ч. т. д. № 804/2008 г., частично е уважена молбата на „Б” Е. , гр. С. по чл. 390 ГПК, като е допуснато обезпечение на бъдещи искове срещу „Т” Е. , гр. В., съответно – иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 95 000 лв. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 17 049.04 лв., ч. налагане на възбрана върху собствения на ответника по бъдещите искове недвижим имот находящ се в гр. В., Западна промишлена зона – място с площ от 4 571 кв. метра, заедно с изградените в него производствени обекти.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е дал на частния жалбоподател /ответник във въззивното производство/ указания относно дължимия отговор, както и
 
че липсват мотиви относно приетата от съда вероятна основателност на бъдещите искове. Релевирано е изрично оплакване и във връзка с несъответствието между цената на бъдещите искове и цената на възбранения имот.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, както и че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – „Б” Е. , гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
 
По допустимостта на касационното обжалване:
 
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложените в частната жалба основания и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар да не ги е формулирал конкретно, с оглед изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, /което представлява всъщност абсолютно повторение на оплакванията в самата частна касационна жалба/, следва да се приеме, че като съществени в случая са заявени въпросите за вероятната основателност на бъдещия иск като предпоставка за допустимостта на обезпечението и за съответствието между исканата обезпечителна мярка и размера на претендираното вземане.
Посочените въпроси обаче са съществени за всяко обезпечително производство, а не само за настоящото. За да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска /бъдещ или вече предявен/; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т.ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка обаче винаги е конкретна – на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Именно поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички хипотези на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело. Затова, неоснователно е твърдението на частния жалбоподател за съществуващо противоречие в съдебната практика по обезпечаване на исковете. Още повече, че в случая такава практика изобщо не е посочена, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване се явява недоказано.
Неоснователно е също и позоваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решаването на съществените за обезпечителното производство въпроси не може да се разглежда като допринасящо за точно прилагане на закона и за развитието на правото. Регламентацията на обезпечителното производство, съдържаща се в новия Граждански процесуален кодекс /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, не се отличава съществено от предходната уредба, особено що се отнася до предпоставките за допускане на обезпечение, видовете обезпечителни мерки и начините за налагането им. Поради това, създадената досега многобройна и непротиворечива съдебна практика по всички съществени за това производство въпроси е напълно относима и към новата правна уредба. Ето защо, не може да се приеме, че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК, т. е. то не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
 
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 390 ГПК
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 427 от 10.11.2008 г. по в. ч. т. д. № 425/2008 г. на Варненски апелативен съд .
 
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top