О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
С. 02.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1272 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. В. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № І-50 от 10.05.2011г. по в.гр.д.№449 по описа за 2011г. на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1818 от 30.12.2010г. по гр.д.№2257/2010г.на Бургаски районен съд, като е предоставено на основание чл.56 ал.6 във вр.с ал.5 от СК ползването на семейното жилище,находящо се в [населено място] к/с”Меден Рудник” бл.100 вх.”Б”ет.2 със застроена площ от 65.83кв.м.на П. Д. П..
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по формулирани два въпроса,които се свеждат до това – доколко постановения въззивен акт е в съответствие с ППВС № 12/1971г.,като се твърди,че не са съобразени обстоятелствата във връзка с липса на търпимост в отношенията между бившите съпрузи, за вината за разстройството на брака и за правата на пълнолетното дете на страните да обитава семейното жилище.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
За да прецени,че е налице промяна в обстоятелствата,които са от значение за предоставяне ползването на семейното жилище, въззивния съд се позовал главно на влошеното- след постановяване на бракоразводното решение през 2006г./с което е преценено,че ползването на семейното жилище следва да се предостави на жената/ – здравословното състояние на ищеца.Последният -от месец март 2010г.е на хемодиализно лечение три пъти седмично по четири часа в МБАЛ Б.,има проблеми със съдовия достъп,тъй като временният му катетър често се запушва и се налага смяна,която не се извършва във всяко болнично заведение,а диагнозата му от 3.11.2010г.е „хронична бъбречна недостатъчност- терминален стадий”, като има и съпътстващи заболявания.На 21.05.2010г.му е издадено ЕР № 1306 на ТЕЛК,с което срокът за неработоспособността му е удължен до 1.05.2013г.,като е с противопоказания за полагане на физически труд, нощни смени,смени и среди с нефротоксилчни вещества.Не работи. Получава пенсия от 302.91лв.Не разполага с друг имот освен наследствен в [населено място],където не може да живее постоянно,защото там няма достъп до специализирана медицинска помощ от каквато той се нуждае/защото доктор идва веднъж на 14дни/.Има постоянни разходи във връзка с лечението си.
При тези мотиви -поставеният от касатора въпрос за противоречие на постановени акт с ППВС № 12/1971г. – отговаря на изискванията в чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче посоченото специално основание,тъй като въззивният акт е постановени в съответствие,а не в противоречие с цитираното ППВС №12. В случая – то е приложимо в частта му досежно раздел ІІ т.5 и т.6, където препращането е към критериите на чл.28 от СК от 1968г., които понастоящем са уредени в чл.56 ал.5 от СК.В съответствие с тях въззивният съд е постановил акта си,като е съобразил и задължението си да обсъди значението на всяко едно от съотносимите обстоятелства. Именно поради установената с бракоразводното решение нетърпимост в отношенията между бившите съпрузи и невъзможността жилището на бъде разпределено –единственият въпрос, който е обсъждал съда е- на кого следва то да бъде предоставено.Относно правата на пълнолетното дете на страните да обитава семейното жилище следва да се има пред вид следното:Налице е промяна в уредбата по този въпрос в нормата на чл.28 от СК от 1968г. и сега действащата редакция на чл.56 ал.5 от СК.Докато в нормата на чл.28 от СК от 1968г. като критерий са посочени интересите на децата/без оглед на възрастта им/,то в чл.56 ал.5 от сега действащия СК като защитим от закона интерес е посочен само този на ненавършилите пълнолетие деца./В този смисъл е и нормата на §1 от СК,съгласно която „семейно жилище” е това,което е обитавано от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца/.Следователно – като не е обсъждал интересите на роденото от брака пълнолетно дете,което живее в семейното жилище със своето семейство- въззивният съд не е постановил акта си в противоречие с цитиранато ППВС,защото то в тази си част е загубило силата си.При това положение определящи остават – вината за разстройството на брака ,жилищната нужда и здравословното състояние. При конкуренция между първото и останалите две- превесът е вторите.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-50 от 10.05.2011г. по в.гр.д.№449 по описа за 2011г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.