2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 17.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1033 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №333,постановено на 27.11.2013г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по гр.д.№5117/2013г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№5861/03.06.2013г., подадена от ответника по искова молба – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”-София против въззивно решение №281/16.05.2013г. по гр.д.№350/2013г. по описа на Плевенския окръжен съд, ІV-ти граждански състав.
Определението е обжалвано от Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” с оплаквания,че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че по делото предмет на разглеждане е бил съществен материалноправен въпрос, а именно следва ли 4-те часа време на разположение в рамките на 24-часово дежурство да се отчитат като част от работното време и налице ли са предпоставките за присъждане на възнаграждение за полаган извънреден труд, който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и обосновава необходимостта от допускане на касационното обжалване.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” касационна жалба срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд,постановено на 16.05.2013г. по гр.д.№350/2013г., следва да бъде оставена без разглеждане ,тричленният състав на ІV ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв., което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице – предявеният иск е с цена 2851.20лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при извършване на преценка за допустимостта на касационното обжалване следва да се вземе предвид и важността на поставения на разглеждане основен въпрос по делото.
Преценката за допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК предпоставя извършването на преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като ВКС разполага с правомощието да допусне до касационно обжалване само въззивно решение, което подлежи на касационен контрол. Обстоятелството дали поставеният на разглеждане основен за спора въпрос е от съществено значение за развитието на правото, както и за точното и еднакво прилагане на закона, вкл. и необходимостта ВКС да се произнесе по същия, е ирелевантно за обжалваемостта на постановения от въззивния съд съдебен акт. Преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на установения от законодателя критерий за това, а именно въз основа на цената на иска, доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това в хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК,както е прието и в обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №333,постановено на 27.11.2013г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по гр.д.№5117/2013г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: