О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София, 15.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 132 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Д. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено на 10.11.2009г. по гр.д. № 104/2009г., с което е оставено в сила решение на Б. районен съд от 17.12.2008г. по гр.д. № 87/2007г. С посоченото решение на Б. районен съд е отхвърлен иска на Д. Х. В. от гр. В. против О. с. по земеделие и гори гр. Б. и О. Б. за признаване за установено правото на възстановяване на собствеността върху 1 дка лозе в землището на с. О., община Б., местност „Б”.
Ж. Д. Х. В. поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно и в разрез с доказателствата е приел, че имотът не е бил възстановен на наследниците на И. П. К. ; че е бил обобществен до 1958г. и че праводателката С. И. У. не е била собственик на имота. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи , че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно задължението на съда да обсъди всички доказателства. Този въпрос според нея е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата О. с. „З”- Б. и О. Б. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба на Д. В. е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска на Д. В. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ съдът е приел, че ищцата се легитимира с нотариален акт за собственост от 1967г. по силата на дарение от майка си С, която същата година – 1967 се е снабдила с констативен нотариален акт за имота по давностно владение. До 1980г. имотът е бил във владение на ищцата. След това е започнала процедура по отчуждаване за Л. А. , която не е доведена до край. Същевременно според данните от техническата експертиза имотът попада в земя внесена от Н. Р. , но не е възстановена на наследниците му, нито на наследниците на И. К. , който е наследодател на праводателката на ищцата. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че преди масовизацията имотът е попадал в земи на Н. Р. и представения от ищцата нотариален акт за собственост от 1967г. не обосновава нейни права върху имота отпреди създаването на ТКЗС. Имотът е бил даден на майката на ищцата за лично ползване в качеството й на земеделски кооператор, което изрично е отразено в констативния нотариален акт, и давност за придобиването му не е текла поради забраната на чл. 86 от ЗС в редакцията му до изм. в ДВ бр. 31/1990г.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и е формулирала процесуалноправен въпрос, от който според нея зависи изхода на спора, а именно въпроса за задължението на съда при постановяване на решението да обсъди всички доказателства. Този въпрос според нея е от значение за точното прилагане на закона. Приложено е едно определение на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК, а именно О. №6 от 10.01.2009г. по гр.д. № 4121/2008г., в което е формулиран същия процесуалноправен въпрос. В жалбата и в изложението жалбоподателката не и посочила кои доказателства всъщност не е обсъдил съда, а само е изразено несъгласие с правните изводи на съда въз основа на доказателствата. Поради това не може да се направи преценка дали посочения въпрос е обуславящ за изхода на спора. Също така не може да се приеме, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на т.3 от чл. 280, ал.1 ГПК. Задължението на съда да постанови решението след обсъждане на всички относими към спора доказателства е нормативно уредено в чл. 188, ал.1 ГПК/отм./. Не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, нито има съдебна практика, породена от неточно тълкуване на правната норма, за да е необходима промяната й.
Предвид изложеното, след като не е налице визираното основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Д. окръжен, Гражданско отделение, № 655 от 10.11.2009г., постановено по гр.д. № 104/2009г. по касационната жалба на Д. Х. В. от гр. В..
О. не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: