О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 01.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1731/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат В процесуален представител на ответника по исковата молба А. Г. Р. от град С., против въззивно решение №149/11.3.2009 г. по гр.д. №2392/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, І-ви състав.
С решение №149/11.3.2009 г. по гр.д. №2392/2008 г. Софийският апелативен съд, ГК, І-ви състав, е отменил решение от 30.6.2006 г. по гр.д. №3047/2005 г. по описа на СГС, ГК, І-2 състав, в частта, с който са уважени исковете предявени от Н. М. Г. против А. Г. Р., за разликата над 8238,71 лева и над 2248,04 лева, и вместо това е отхвърли исковете за тези размери. В останалата част решението на първата инстанция е оставено в сила. До този резултат съдът е стигнал въз основа на събраните по делото писмени доказателства е данните от заключението на вещото лице но съдебно-счетоводната експертиза.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага се, че от съществено значение за развитие на правото и точното прилагане на закона е въпросът за пропускането на установяването на факти и обстоятелства по реда на чл.114 ГПК/отм./, което в процесния случай е изключено като възможност за доказване и защита на касационния жалбоподател. Твърди се, че разрешаването на този въпрос е от съществено значение с оглед защитата на имуществените права на касатора, доколкото по този начин съществено се коригира размера на неговите задължения към ищцата. Касационният жалбоподател счита, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като постановеното решение противоречи на практиката на ВКС, която е константна по отношение допустимостта на ползването на чл.114 ГПК/отм./ като доказателствено средство. Застъпва се становище, че обясненията на ищцата по реда на чл.114 ГПК/отм./ следва да установят неизгодни за нея факти относно погасяването на част от задълженията на ответника по исковете. Прилагат се решение №132/28.02.2002 г. по гр.д. №950/2001 г. на ВКС, V г.о. и решение №56/05.5.1955 г. по гр.д. №35/1955 г. на ОСГК на ВС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – Н. М. Г. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване намира за установено следното:
Въпросът от изложението по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е поставен неясно и неточно. Така формулиран – “за пропускането на установяването на факти и обстоятелства по реда на чл.114 ГПК/отм./, което в процесния случай е изключено като възможност за доказване и защита на касационния жалбоподател”, не дава яснота кому принадлежи твърдяният пропуск. Освен това, както при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, така и след отмяната на първото въззивно решение от ВКС, е налице бездействие от страна на касационния жалбоподател, изразяващо се в неучастие в проведеното съдебно заседание при първото въззивно разглеждане на делото/, както и в липса на активност при второто разглеждане на делото от Софийския апелативен съд. Нормата на чл.114 ГПК/отм./ не е императивна. Същата предвижда само правна възможност за съда, по искане на една от страните, да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси, от съществено значение за решаване на делото.
В процесния случай не е налице въпрос от значение за решаване на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №149/11.3.2009 г. по гр.д. №2392/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви по касационна жалба, вх. №3400/29.4.2009 г., подадена от адв. В. процесуален представител на ответника по исковата молба А. Г. Р. от град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: