О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 18.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3542 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №778 от 30.04.08г. по гр.д. №189/08г. на Врачанския окръжен съд e оставено в сила решението от 11.01.08г. по гр.д. №1746/07г. на Кърджалийския районен съд, с което е бил уважен предявеният от Ю. Г. М. срещу М. В. Т. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – било е признато за установено по отношение на М. Т. , че имот пл. №461 в кв.9 по ЗРП на с. К., община К., с площ от 1,942 дка е собственост на наследниците на М. Д. М. , б.ж. на с. К., починал на 03.05.92г.
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца – М. Д. М. е бил признат за собственик по обстоятелствена проверка / нот.акт №81/58г./ на дворно място с площ от 1,7 дка. – парцел ****, кв.9 по плана на с. К.. По кадастралния план на селото от 1996г. мястото е заснето с пл. №461 и е с площ от 1942 кв.м. С регулационния план от 2001г. част от имота с площ от 750кв.м. попада в регулацията на селото и за него е отреден УПИ *, а останалата част остава извън регулацията и именно тя е спорната по настоящото дело. Тази част е заснета като имот пл. №76 по картата на възстановената собственост и попада в земята, с която праводателите на ответника –, Дафина Ц. К. и П. Х. Б. са били обезщетени от ОС „ЗГ” по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ. С нот.акт №149, т.ІV, н.д. №544/07г. тези лица са продали на ответника М. В. Т. поземлен имот №76 с площ от 6,292 дка, в който попада и спорната по настоящото дело част от бившия имот пл. №461, останала извън регулацията на селото с плана от 2001г.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният установителен иск за собственост е основателен. Целият имот пл. №461 по кадастралния план на с. К. от 1996г. е собственост на наследниците на М. Д. М. , един от които е ищецът Ю. Г. М.. С факта на изключване на част от имота от регулацията от 2001г. не се променя собствеността върху изключената част; ОС „ЗГ” не е имала основание да я включва в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ, нито пък да обезщетява с нея други лица. Правата на ответника, произтичащи от договора за покупко-продажба от 2007г. са непротивопоставими на действителните собственици.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подал М. В. Т.. В нея се съдържа изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, уточнено с две последващи молби. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е за правата на лице, закупило имот от несобственик. Касаторът счита, че това е въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, а освен това въззивният съд се е произнесъл и в противоречие с приетото в ТР №178/86г. на ОСГК. Според трайната съдебна практика, ако едно лице придобие по възмезден начин правото на собственост върху имот, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Жалбоподателят се е позовал на решения №3/83г. на І ГО и №2740/83г. на І ГО, според които продажбата на чужда вещ не е нищожна, както и на решение №410 от 10.01.94г. по гр.д. №397/93г. на 5 чл. с-в на ВКС, според което е недопустим иск за собственост върху земеделски земи преди възстановяване на собствеността в реални граници съгласно план за земеразделяне. Позовал се е и на решение на Врачанския окръжен съд, за което обаче няма данни са е влязло в сила. Освен това счита, че същественият въпрос за собствеността бил и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Бил налице и съществен процесуалноправен въпрос – за правилната преценка на събраните по делото доказателства, но касаторът не го е свързал с някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Ответникът в производството – Ю. Г. М. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до касация. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният с касационната жалба материалноправен въпрос е за съотношението на правата – от една страна – на действителния собственик на вещта и от друга страна – на лицето, което я е придобило чрез възмездна правна сделка, но от несобственик, без да знае за това. Въпросът е съществен по конкретното дело, тъй като от отговора му зависи изходът на съдебния спор. Той обаче не е съществен от гледна точка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него е формирана многобройна съдебна практика, която не се нуждае от преосмисляне. С други думи – разглеждането на конкретното дело от ВКС не би допринесло за точното прилагане на закона и до развитието на правото. Съдебната практика трайно приема, че на действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Същото разрешение в случая е дал и въззивният съд. Не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречива съдебна практика по същия въпрос. Двете решения на Върховния съд – №3/83г. на І ГО и №2740/83г. на І ГО, разглеждат въпроса за валидността на придобивната сделка от несобственик. Обстоятелството, че тази сделка не е нищожна и обвързва страните по нея все още не означава, че придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик. Точно обратното – тук е приложим принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Без значение е добросъвестността на приобретателя – той не придобива собствеността по силата на самата сделка, макар че може да се ползва от кратката придобивна давност, съгласно чл.70, ал.1 от ЗС, в случай, че е осъществявал необезпокоявано владение върху вещта в срок от 5 години. Другото решение на ВКС, на което се позовава касаторът, разглежда въпроса за необходимите предпоставки за предявяване на иск за собственост върху земеделски земи, собствеността върху които подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Настоящият случай не е такъв, тъй като процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и предявеният установителен иск за собственост не е обвързан от постановяване на решение на ОС „ЗГ” за възстановяване на собствеността. След като спорът по настоящото дело е различен от този, който е бил предмет на разглеждане с посочените от касатора решения на ВС и ВКС и в различните решения не се поставя на разглеждане един и същ материалноправен въпрос, не е налице и твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. И на последно място – не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Тълкувателното решение, на което се позовава касаторът, изобщо не засяга произнасяне по съществения материалноправен въпрос, който се поставя с настоящата касационна жалба. С него се определя редът за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка и се уеднаквява съдебната практика по приложението на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./.
Касаторът поставя и един съществен процесуалноправен въпрос – за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и да направи обосновани изводи относно фактите по делото, но той не следва да бъде разглеждан, тъй като не е свързан с нито едно от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че това оплакване в случая не е основателно, тъй като релевантните за спора факти правилно са установени от съда.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №778 от 30.04.08г. по гр.д. №189/08г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: