О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София, 29.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 18.12.2008 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4761/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Т. Б. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр.д. №12/08 г. С решението са уважени предявените от В. И. , Г. Г. и Р. Г. срещу касатора искове по чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от смъртта на А. Г. , ведно със законната и мораторна лихва върху присъдените на всеки от ищците главници.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторът се е позовал на това по т.3 – противоречие с трайната и установена практика на съдилищата по приложението на чл. 45 и 51, ал.2 от ЗЗД, обезпечаваща точното им прилагане.
С обжалваното въззивно решение на ищците, като преживяла съпруга и деца на починалия на 1.07.03 г. Аспарух Г. са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от по 25 000 лв., а на децата – и обезщетения за имуществени вреди от по 1450 лв., ведно със законната и мораторна лихви върху главниците. Прието е, че постановената срещу ответника, сега касатор Б. присъда по нохд №852/05 г., с която му е наложено адм. наказание по чл.78а от НК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно извършено ли е то, неговата противоправност и виновността на дееца. Съпричиняването на вредоносния резултат, прието от наказателния съд в мотивите към присъдата, на което се позовава ответникът не обвързва гражданския съд, тъй като не е елемент от състава на престъплението. Затова АС е формирал самостоятелни изводи по доводите за съпричиняване на / допринасяне за/ резултата от пострадалия и ги е приел за неоснователни.
Същественият по делото материалноправен въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост – чл.52 от ЗЗД и за налично допринасяне за вредоносния резултат от страна на пострадалия – чл.51, ал.2 от ЗЗД е разрешен в съответствие с трайната и установена практика на съдилищата, обезпечаваща точното прилагане на закона. Взети са предвид всички обстоятелства относими към обезвредата в конкретния случай при присъждане на обезщетението по справедливост – разрушената със смъртта на пострадалия силна житейска и емоционална връзка в семейството му, нарушеният нормален порядък на съществуване, безпокойство, страх и несигурност за бъдещето на осиротелите деца и съпругата при ученическата им възраст, битовите и в частност финансови затруднения на семейството, чиято основна материална и морална опора е бил пострадалият.
В съответствие с трайната и установена практика на съдилищата е прието, че по доводите за допринасяне на резултата от пострадалия, когато съпричиняването не елемент от престъпното деяние, гражданският съд формира самостоятелни изводи въз основа на събраните в гражданското производство доказателства. Те са обсъдени поотделно и в съвкупност и при установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал по свое убеждение обоснован извод за липса на съпричиняване от страна на пострадалия като основание за намаляване отговорността на ответника- касатор по чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 от ГПК и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №12/08 г. от 27.03.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: