О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1421
гр. София 11.12.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 07 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4218 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата П. Й. Б., чрез адв. Г. Ю. срещу решение № 268 по гр.дело № 2961/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 66/03.05.2012 г. по гр.дело № 331/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от жалбоподателката както следва – срещу П. на РБ.с пр. осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за сумата 27 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.206,ал.3,пр.1, вр.ал.1,пр.1 НК по сл.дело № 19/2003 г. и нохд № 286/2004 г. на Б., по което впоследствие е оправдана, ведно със законната лихва ,считано от 07.04.2009 г. до окончателното изплащане, срещу Районен съд [населено място] с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от осъждането й на лишаване от свобода за престъпление по чл.206,ал.3,пр.1, вр.ал.1,пр.1 НК, впоследствие отменена и оправдана по повдигнатото обвинение, заедно със законната лихва, считано от 07.04.2009 г., предявените искове срещу П. на РБ. и Районен съд [населено място] за солидарното им осъждане да й заплатят сумата 1790 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи сторените от нея разноски по цялото наказателно производство.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. при установена и доказана пряка причинно-следствена връзка между действията на П. и РС [населено място] и причинените вреди на ищцата правилно ли е определен обема на вредата и размера на обезвредата по справедливост и отчел ли е съдът всички обстоятелства по случая, че решението което е дал съдът не е в съответствие с трайната и установена практика на съдилищата по прилагане на ЗОДОВ, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/68 г. и т.3 и т.11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, 2. обезщетението, което е определено на ищцата следва ли да се отнася само до съзнаваните неудобства или следва да включва и обезщетение и за самото понасяне на увреденото състояние, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/25.05.1961 г. и решение № 142/29.01.1976 г. по гр.дело № 2340/75 г. на ВС I г.о., 3. следва ли естеството и характера на страданието на пострадалото лице и продължителността на съдебното дирене да бъдат включени при определяне размера на дължимото обезщетение, 4. налице ли е занижаване на общия размер на обезщетението в случаите, при които съдът не е отчел всички обстоятелства, водещи до накърняване на доброто име и авторитет на пострадалото лице в обществото, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 483/09.06.2010 г. по гр.дело № 1091/2009 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК, решение от 19.04.2011 г. по в.гр.дело № 168/2011 г. на Апелативен съд [населено място]. Цитирани са и решение № 316/20.04.2010 г. по гр.дело № 503/2009 г. на ВКС III г.о. по чл.290 ГПК, решение № 345/27.05.2010 г. по гр.дело № 5076/2008 г. на ВКС III г.о. по чл.290 ГПК, решение № 449/09.12.2011 г. по гр.дело № 1648/2010 г. на ВКС IV г.о.
В писмен отговор ответникът по жалбата Районен съд [населено място] е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по жалбата П. на РБ. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 и т.3 ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателката-ищца П. Б. е имала качеството на подсъдима по нохд № 286/2004 г. на Благоевградския районен съд. Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура [населено място] на 16.01.2004 г. за извършено престъпление по чл.206, ал.3,вр.ал.1 НК. Прието е, че ищцата е привлечена в качеството на обвиняема на 27.05.2003 г., а наказателното производство е образувано на 07.02.2003 г.
С присъда № 1129/20.03.2006 г. по нохд № 296/2004 г. на Благоевградския районен съд жалбоподателката е призната за виновна за извършено престъпление по чл.206,ал.3,пр.1,вр.ал.1,пр.1 НК и е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от две години, като изтърпяването на наказанието е отложено на осн.чл.66 НК за срок от пет години. С решение № 180/31.07.2007 г. по внохд № 472/2006 г. на Благоевградския окръжен съд присъдата на Б. е потвърдена.
Прието е, че с решение № 136/17.05.2008 г. по н.д. № 82/2008 г. на ВКС е уважена молбата на ищцата за възобновяване на производството по внохд № 472/2006 г. на Благоевградския окръжен съд, отменено е постановеното по посоченото дело решение и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
С присъда № 120/20.03.2009 г. по внохд № 252/2008 г. на Благоевградския окръжен съд е отменена осъдителната присъда постановена по нохд № 286/2004 г. на Благоевградския районен съд и ищцата е призната за невиновна по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 206,ал.3,пр.1,вр.ал.1,пр.1 НК и е била оправдана по това обвинение. Оправдателната присъда е влязла в сила на 07.04.2009 г. Прието е, че спрямо ищцата не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража” в хода на досъдебното или съдебно производство.
Възоснова на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че започналото наказателно производство се отразило негативно на ищцата, като същата се затворила, не общувала с приятели и познати, което състояние се засилило след публикуване на статии в местната преса по този повод, че имала лични и здравословни проблеми. Като е взел предвид изслушаната комплексна медицинска експертиза съдът е приел, че при ищцата е установено леко депресивно състояние, тревожност след преживяните психотравми събития, че според вещите лица е нормално да се наруши нормалният начин на живот след образуваното наказателно производство, че като последица от това ищцата била напрегната, лабилна, което се засилвало преди датата на гледане на делата. Прието е, че съобразно становището на вещите лица, като последица от негативните изживявания не са налице данни за болестно състояние при ищцата, което да води до невъзможност да изпълнява задълженията си като фармацефт. Прието е, че според заключението на вещите лица ищцата е била в леко депресивно състояние, изразяващо се в тревожност след преживяните психотравмени събития – наказателните производства срещу нея.
От правна страна съдът е приел, че са установени елементите от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П. на РБ. и елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на Районен съд [населено място] на осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за причинените на жалбоподателката неимуществени вреди. За да направи този извод съдът е приел, че наказателното производство срещу ищцата е продължило около четири години до постановяване на влязлата в сила осъдителна присъда на Благоевградския районен съд на 31.07.2007 г. Взел е предвид, че с решение на ВКС от 17.05.2008 г. по н.д.№ 82/2008 г. е уважена молбата на ищцата Б. и е възобновено производството по наказателното дело и същото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. Последният е постановил оправдателна присъда № 120/20.03.2009 г., които факти налагат извода за продължило наказателно производство още две години. Прието е, че образуваното наказателно производство срещу жалбоподателката-ищца е приключило с оправдателна присъда, поради което е налице незаконно обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ и осъждане на наказание по НК, като ищцата е оправдана – чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Въззивният съд е приел, че отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи е обективна, че държавата отговаря чрез органите от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Прието е, че в конкретния случай вредите са причинени от незаконните действия и актове на П. на РБ. и от Благоевградския районен съд, поради образуване на досъдебно и съдебно производство за обвинение в извършване на престъпление от ищцата, която впоследствие е оправдана с влязла в сила оправдателна присъда.
Относно размера на обезщетението съдът е приел, че държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Прието е, че ищцата-сега жалбоподател е претърпяла неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение и влязлата в сила осъдителна присъда, която впоследствие е била отменена. Прието е, че ищцата е претърпяла притеснения от близки и познати, чувствала се е неудобно, накърнени са били честта и достойнството й. Според въззивния съд по делото не са събрани доказателства от които да се установи, че ищцата е претърпяла за процесния период от време изключителни над житейски нормалните с оглед ситуацията вреди от обвинението и впоследствие осъдителната присъда. Приети са недоказани претърпени неимуществени вреди вследствие на влошено здравословно състояние от воденото наказателно производство, както и е недоказан факта ищцата да се е развела със съпруга си вследствие на воденото наказателно производство.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е взел предвид периода на разследването и тежестта на обвинението, възрастта на ищцата, отзвука на това обстоятелства обществото, между близките и познатите й, обстоятелството, че към същия този момент ищцата е изпитвала негативни емоции, периода на наказателното производство, както и обществения критерий за справедливост и съдебната практика. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че предявения иск срещу П. на РБ. за претърпени неимуществени вреди е основателен за сумата 3000 лв., а срещу Районен съд [населено място] за сумата 2000 лв., като върху всяка от присъдените суми се дължи законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 07.04.2009 г.
При тези съображения съдът е приел, че решението на първоинстанционния съд в осъдителната част на предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу П. на РБ. за сумата 3000 лв. и срещу Благоевградския районен съд за сумата 2000 лв. следва да се потвърди, съответно да се потвърди и в частта, с която исковете са отхвърлени.
По предявения иск за имуществени вреди в размер на 2500 лв. съдът е приел, че същият е основателен до размер на сумата 710.78 лв., от които 700 лв. извършени разходи от ищцата за организиране на адвокатска защита в наказателното производство и 10.78 лв. разходи за снабдяване с копия и други. В останалата част до пълния размер от 2500 лв. съдът е приел, че искът е неоснователен, поради липса на данни ищцата да е претърпяла имуществено увреждане в този размер.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос, формулиран в изложението. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд трябва да се произнесе дали формулирания от жалбоподателят правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че поставения въпрос от жалбоподателката касае правилността на обжалваното решение и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По този въпрос съдът следва да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос от изложението. За да обоснове наличие на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателката е цитирала ППВС № 4/25.05.1961 г. Тази практика на ВС е неотносима към поставения правен въпрос. С ППВС № 4/25.05.1961 г. съдът се е произнесъл по въпросите кои имуществени вреди, причинени при непозволено увреждане на здравето или причиняване смърт на пострадалия и в какъв размер следва да бъдат обезщетявани, в кои случаи получената от увредения застрахователна сума трябва да се намали от следващото се обезщетение и кои лица имат право да получават обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Жалбоподателката е цитирала и решение № 142/29.01.1976 г. по гр.дело № 2340/75 г. на ВС I г.о. С това решение, постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че обезщетението за неимуществени вреди по справедливост се отнася не само за съзнаваните страдания и неудобство, но и за самото понасяне на увреденото състояние. С обжалваното решение въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Б. се е произнесъл в същият смисъл. Следователно не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по третия въпрос от изложението – следва ли естеството и характера на страданието на пострадалото лице и продължителността на съдебното дирене да бъдат включени при определяне размера на дължимото обезщетение. Жалбоподателката не е посочила при наличие на коя от предпоставките, визирани в чл. 280,ал.1,т.1,2 или т.3 ГПК е разрешен въпросът, нито е цитирала практика на ВКС или на съдилищата за да обоснове наличието на предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК. С оглед на това е невъзможна преценката за наличие на всяка от посочените предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 483/09.06.2010 г. по гр.дело № 1091/2009 г. на ВКС III г.о. по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос за определяне на обезщетението съобразно критерия на чл.52 ЗЗД за случай при който е налице продължителен престой в арест по повдигнато обвинение и осъждане на лишаване от свобода на лице, признато за невиновно по конкретно обвинение, при положение, че същият има доказано антисоциално поведение и е осъждан многократно, включително на лишаване от свобода по друго обвинение, от значение ли са психичните разстройства на личността на пострадалия за неговата антисоциалност, явяват ли се горните обстоятелства и в каква степен фактор при определяне на обезщетението по размер и имат ли отношение към чл.5 от ЗОДОВ. По правния въпрос е прието, че се допуска нарушение на принципа на чл.52 ЗЗД, ако при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в умишлено престъпление, които вреди са претендирани за тригодишен период на наказателно преследване от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда и обхващат негативните последици от задържането под стража по същото обвинение за период от една година и осем месеца включително, но извън наложено по друга присъда изтърпяване наказание лишаване от свобода въззивният съд значително занижава общия размер на обезщетението поради асоциални характеристики на личността и липса на вреди свързани с накърняване на добро име и авторитет в обществото. Според съдебния състав доказани конкретни вреди като влошено общо физическо състояние, подновяване и изостряне на симптомите на психично заболяване, от което ищецът е страдал още преди да бъде обвинен и задържан, прибавените към тях негативни емоции и страдания на лицето при обвинение и осъждане за деяние, което не е извършил, включително ограниченията на основни човешки права, съпътстващи задържането под стража и свързаните с това негативни емоции, които не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент. Прието е, че наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу същото лице и характеризиране на личностния му профил като диссоциално личностово разстройство не е основание за прилагане на чл.5 ЗОДОВ, когато се определя размера на тези именно вреди. С посоченото решение, постановено по чл.290 ГПК състава на ВКС, макар и да не се е произнесъл по идентичен с поставения правен въпрос е изразил становище по принципния въпрос, че при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът следва да отчете всички установени по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, релевантни към претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. В хипотеза като настоящата това са периода от време на досъдебното и съдебно производство, наличието на влошено здравословно състояние, възрастта на увреденото лице и др. С обжалваното въззивно решение въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с решение по гр.дело № 1091/2009 г. на ВКС, III г.о.
С решение № 316/20.04.2010 г. по гр.дело № 503/2009 г. на ВКС III г.о. постановено по чл.290 ГПК по предявен иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ съдът се е произнесъл по правни въпроси, различни от поставения от жалбоподателката, а именно при какъв фактически състав възниква отговорността на държавата по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ при осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано – при наличие на влязла в сила осъдителна присъда и след това отменена по реда на извънреден способ за съдебен контрол, след което подсъдимия е оправдан или е достатъчно осъждане с присъда, без да е необходимо тя да е влязла в сила, след което лицето е оправдано и по въпроса – следва ли да се определи едно общо обезщетение за претърпените от увредения неимуществени вреди, независимо от действията на отделните правозащитни органи в случая трима ответници с конкретни компетентности, с оглед установена по този въпрос задължителна съдебна практика в т.11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС.
С решение № 345/27.05.2010 г. по гр.дело № 5076/2008 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК по предявен иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ съдът се е произнесъл по правния въпрос за правната квалификация на предявения иск и при какъв фактически състав възниква отговорността на държавата по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ – т.е. съдът се е произнесъл по правен въпрос, различен от поставения от жалбоподателката. Следователно всяко от посочените решения не обуславя извод за разрешен правен въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Останалите решения, цитирани от жалбоподателката по така поставения правен въпрос съдът не обсъжда, тъй като същите не са приложени към изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по правните въпроси, формулирани от жалбоподателката П. Й. Б..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 268 по гр. дело № 2961/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 3885/08.04.2013 г., подадена от ищцата П. Й. Б. от [населено място], чрез адв.Г. Ю., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Г.Ю..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: