3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1422
София, 30.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 879/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] – [населено място] против решение № 77 от 7. 03. 2011 г. по в.гр.д. № 82/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 993 от 2. 12. 2010 г. по гр. д. № 2701/2008 г. на Пазарджишкия районен съд и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че въззивният съд е следвало да квалифицира исковата претенция по чл. 439 ГПК и да разгледа спора по същество. Иска се отмяната му в прекратителната част и връщане на делото на окръжния съд за разглеждане на предявения иск.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че следва да се допусне касационно обжалване на решението поради съществуваща вероятност същото да е недопустимо.
Ответниците по касационната жалба Р. А. С. и Б. В. Д. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил решение на Пазарджишкия районен съд и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че ответниците по иска Б. В. Д. и Р. А. С. са, съответно, взискател и длъжник по изпълнително производство, по което изпълнението е било насочено срещу недвижим имот – апартамент, собственост на ищцовото дружество. Приел е, че дружеството се явява ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, тъй като изпълнителният лист е издаден за събиране на вземания на Д. срещу С., произтичащи от сключен между тях договор за заем, обезпечен с договорна ипотека върху апартамента, който впоследствие, след вписване на ипотеката, е бил придобит от ищеца. Приел е също, че съгласно чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането на взискателя срещу длъжника, произтичащо от договора за заем, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването /в случая за 350000 неденоминирани лв., които заемополучателката се е задължила да върне за 12 месеца, както и за 60 % годишна възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД/. Приел е, че от твърденията и петитума на исковата молба е видно, че се иска установяване по отношение на ответниците, че изпълнението не може да бъде насочено към процесния апартамент, както и че такъв установителен иск е недопустим. С оглед на тези изводи е постановено обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото.
Неоснователен е доводът на касатора – търговско дружество, съдържащ се в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, че в случая, с оглед приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. и съществуващата вероятност въззивното решение да е недопустимо /предвид неправилната квалификация на исковата претенция/, следва да се допусне касационно обжалване. От исковата молба и уточняващите молби /от 11. 03. 2009 г., 13. 03. 2009 г. и 14. 04. 2010 г./ е видно, че първоначално дружеството е предявило два иска: главен с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците, че принудителното изпълнение не може да бъде насочено към процесния апартамент и евентуален /който да бъде разгледан в случай на отхвърляне на главния/ – за признаване за установено, че размерът на обезпеченото с ипотека вземане възлиза на 4000 лв., а не на 57894, 20 лв. и само до 4000 лв. изпълнението може да се насочи върху процесния апартамент. Ищецът е предприел отказ от предявения евентуален иск /с молбата от 14. 04. 2010 г./ и в тази част производството по делото е прекратено с влязло в сила определение от 22. 04. 2010 г., при което в предмета на делото е останал само искът за установяване по отношение на ответниците, че за събиране на вземането си, произтичащо от договор за заем, сключен между Д. и С., заемодателят Д. няма право да насочва принудителното изпълнение върху процесния ипотекиран апартамент, собственост на ищцовото дружество. Тоест, искането е било да се отрече съществуването на едно процесуално право, което е недопустимо. Предмет на установителни искове могат да бъдат само спорни материални права и правоотношения, както и факти /в предвидените от закона случаи/, но не спорове относно съществуването или несъществуването на процесуални права. Неоснователен е доводът, че искът е по чл. 439 ГПК. Нито в исковата молба, нито в уточняващите молби към нея ищцовото дружество въвежда твърдения, че обезпеченото вземане не съществува поради плащане на дълга от ипотекарния кредитор, извършено след издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство /на 14. 01. 2009 г. – 1120 лв. и на 8. 06. 2009 г. – 560 лв./, нито се прави искане за установяване несъществуване на частта от вземането на Д. срещу С., обезпечена с договорната ипотека. Поради това не би могло да се приеме, че искът е бил по чл. 439 ГПК и съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Не се сочат други основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба не претендират деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 7. 03. 2011 г. по в.гр.д. № 82/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: