О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1424
София, 11.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5319/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№15357/18.12.2012 г., подадена от адв. М. – процесуален представител на ответницата по исковата молба А. М. – П., против въззивно решение №282/27.11.2012 г. по гр.д.№401/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №689/15.6.2012 г. по гр.д.№6415/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд, ХІV-ти граждански състав, в частта, с която е уважен предявеният от П. Т. Д. и В. Д. Д., и двамата от [населено място], против А. Н. М. – П. от [населено място] иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 4000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1471,78 лева – мораторна лихва върху главницата от 4000 лева.
Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.45 ЗЗД, тъй като е налице противоправност на деянието на ответницата по исковата молба, тъй като тя е призната за виновна по наказателно дело. Прието е също така, че е налице причинена вреда от нея , следствие преправяне на документ, както и че е налице причинна връзка, тъй като целта на преправянето е осъществена и на ищците е нанесена вреда – сумата е събрана и преведена на ответницата. Поради същите мотиви съдът е стигнал до извод, че е основателна и претенцията на мораторна лихва.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване и се поставят следните въпроси:
1. Доколко постановеното и влязло в сила решение при условията на чл.78а НК има обвързваща гражданския съд сила по отношение на вината на дееца ?
2. Следва ли съдът в спор за имуществени вреди да зачете силата на присъдено нещо на решение, с което е потвърден размерът на възнаграждението за един адвокат по изпълнително дело ? и
3. Допустимо ли е при наличие на изрично волеизявление на една от страните по договор за поръчка – възложителя, че такъв е сключен и че клаузите по него са точно такива, каквито твърди другата страна, трети лица(които не са страна по този договор) да твърдят по реда на чл.45 ЗЗД, че изпълнителят по този договор ги е увредил ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба П. Т. Д. и В. Д. Д., посредством процесуалния си представител адв. Д. Д., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответниците касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По първия от поставените въпроси обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводите на въззивната инстанция са в съответствие с разрешението дадено в т.15 от тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК, с което е прието, че “Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.”
По втория въпрос, а именно “Следва ли съдът в спор за имуществени вреди да зачете силата на присъдено нещо на решение, с което е потвърден размерът на възнаграждението за един адвокат по изпълнител дело ?” обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като окръжният съд не е формирал изводите си, обсъждайки такова решение.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато и по третия от поставените въпроси, по съображенията изложени за втория въпрос, от една страна, а от друга, изводите на съда са свързани с факта на противоправното деяние на ответницата по исковата молба, изразяващо се в преправяне съдържанието на договора за правна помощ и съдействие и настъпилата вреда.
Предвид изхода от спора в настоящото производство касационната жалбоподателка следва да заплати да ответника по касация деловодни разноски в размер на 1700 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №282/27.11.2012 г. по гр.д.№401/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, по подадената от ответницата по исковата молба А. Н. М. – П., касационна жалба, вх.№15357/18.12.2012 г.
ОСЪЖДА А. Н. М. – П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.39, да заплати на П. Т. Д., ЕГН – [ЕГН], и на В. Д., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], кв. К., блок32, вх.Б, ет.3, ап.57, деловодни разноски в размер на 1700/ хиляда и седемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: