5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр.София, 03.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6110 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура против решение № 1894 от 19.09.2015 г., постановено по гр. д. № 2736 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е потвърдено решение № 2817 от 17.04.2013 г. по гр.д. №5474 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, І ГО, 4 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на А. Ц. А. 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ.
Касаторът Софийска апелативна прокуратура твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата. Налице е противоречие между обжалваното решение и решения № 302 от 4.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 151 от 13.05.2014 г. по гр.д. № 5386/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 489 от 3.01.2013 г. по гр.д. № 1405/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 229 от 15.07.2013 г. по гр.д. № 1179/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и № 210 от 4.02.2011 г. по гр.д. № 120/2009 г. на САС, ГК, 4 състав.
Ответникът по жалбата А. Ц. А. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът А. Ц. А. е дългогодишен служител в МВР, който от 2006 г. е началник група „Тежки престъпления“ в сектор „Криминална полиция“ при 09 РПУ-СДВР. Прокуратурата е повдигнала и поддържала срещу него обвинения затова, че в качеството му на длъжностно лице е нанесъл удари на свидетел, за да изтръгне показания от него-престъпления по чл.131, ал.1, т.2 във връзка с чл.130, ал.1 от НК. Наказателното преследване е започнало на 6.02.2008 г., била е постановена ефективна осъдителна присъда на лишаване от свобода за срок от три години, като за повдигнатите обвинения е бил оправдан с влязла в сила на 1.11.2010 г. присъда. За причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди Софийският градски съд е присъдил на А. А. обезщетение в размер на 20 000 лв., а Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част. Въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял вреди, които се изразяват в уронване на професионалното му достойнство, доброто му име в обществото, като психическата травма е била увеличена от широката медийна разгласа на случая. Въз основа на приетите медицински експертизи съдът е отчел обстоятелството, че наказателното производство е допринесло за развитие на диабет и исхемична болест на сърцето-соматични разстройства с необратими за здравословното състояние на ищеца последици.
Така постановеното решение на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Ето защо по първия въпрос на Прокуратурата на Република България не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая само незаконосъобразните действия на прокуратурата по повдигане и поддържане на неоснователни обвинения са предизвикали неимуществените вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Ето защо по втория и третия въпрос на Прокуратурата касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. За да има противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти-както на вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, така и на проявните форми на уврежданията/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. В конкретния случай изобщо не се касае за такива противоречиви решения. Решения № 302 от 4.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 151 от 13.05.2014 г. по гр.д. № 5386/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и № 489 от 3.01.2013 г. по гр.д. № 1405/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС се отнасят до вреди, причинени от два пъти по-кратки по времетраене наказателни производства, от които не са последвали трайни здравословни последици за увредените. Същата липса на доказателства за сериозни здравословни увреждания се отнася и за случаите, при които са постановени решения № 229 от 15.07.2013 г. по гр.д. № 1179/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и № 210 от 4.02.2011 г. по гр.д. № 120/2009 г. на САС, ГК, 4 състав.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 072,50 лв.. разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1894 от 19.09.2015 г., постановено по гр. д. № 2736 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав.
ОСЪЖДА Софийска апелативна прокуратура да заплати на А. Ц. А.-[ЕГН], сумата 1 072,50/хиляда седемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: