О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 04.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 21/2013год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Военно окръжие – [населено място], подадена чрез юрисконсулт И. И., против решение на Окръжен съд – [населено място] № 422 от 23.10.2012г., постановено по в.гр.д. № 806 по описа за 2012г., с което е потвърдено решение № 1133/27.07.2012г. на Плевенски РС, постановено по гр.д. № 3202/2012г. С последното Плевенски РС е уважил предявените от Ц. И. А. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ като е признал за незаконно уволнението на Ц. И. А., извършено със заповед № 134/10.05.2012 година на основание чл.328 т.12 КТ, отменил е същото; възстановил е Ц. И. А. на заеманата преди уволнението длъжност „Началник военен отдел – П.” във Военно окръжие – [населено място]; осъдил е Военно окръжие – [населено място], да заплати на Ц. И. А. обезщетение по чл.225 КТ в размер на общо сумата 1918,55лв. за времето от 10.05.2012г. до 25.07.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2012г. до изплащането й, като искът в останалата част до претендирания размер от 1932лв. е отхвърлен като неоснователен; отхвърлил е предявения на осн. чл. 224 ал.1 КТ от Ц. И. А. против Военно окръжие П., иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 34 дни за периода 05.07.2011г.-10.05.2012г. в размер на 1238.62лв., като неоснователен ; осъдил е Военно окръжие П. да заплати на Ц. И. А. направени по делото разноски по компенсация в размер на 83.20лв.,както и да заплати на Районен съд [населено място], ДТ върху уважените неоценяеми искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ в общ размер на 60.00лв., ДТ върху уважената част от претенцията по чл. 344 ал. 1 т.З от КТ в размер на 76.74лв., разноски за изготвяне на СИЕ в размер на 25.00 лв., както и 5.00 лв. такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал следствие на това до грешни и необосновани крайни изводи. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло. Претендира присъждането на разноски за касационното производство.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 по правния въпрос , уточнен от съда: във властта на военно формирование, което е работодател, но е подчинено на Министерство на отбраната, ли е да определя щатното си разписание и в този смисъл налице ли е или не обективна невъзможност за изпълнение на работата по смисъла на чл.328 т.12 КТ. Касаторът обосновава приложното поле на чл.280 т.1 ГПК с твърдението, че въпросът не е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС. Не се позовава на съдебни актове от обхвата на практиката, имаща задължителен характер за съдилищата, както и не обосновава в какво конкретно се състои твърдяното противоречие.
Ответната страна Ц. И. А. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за касационното производство.
Предмет на касационната жалба е решение на Окръжен съд – [населено място] № 422 от 23.10.2012г., постановено по в.гр.д. № 806 по описа за 2012г. в неговата цялост. Тази жалба срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените против касатора претенции по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ и по чл.224 КТ, е недопустима поради липса на правен интерес. Предвид изложеното касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството в същата част да се прекрати.
Касационната жалба в останалата част е допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в законоустановения срок и против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното :
За да постанови този резултат, въззивният съд е отчел обстоятелството, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. Това основание за уволнение е налице само когато не са налице другите, изрично посочени в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че извършването на структурни и организационни промени в Министрество на отбраната и неговите структури не е обективно обстоятелство, което не зависи от волята на работодателя, какъвто без съмнение е Военното окръжие в [населено място], а е обстоятелство, което се осъществява именно в следствие на изразената от работодателя воля за структурни промени, намерили израз в новото щатно разписание, в което длъжността на ищцата вече не съществува. В тази връзка е посочил, че с оглед данните по делото новото щатно разписание се изготвя от Началника на Военното окръжие, съгласува се с Директора на дирекция “Управление на човешките ресурси” при МО и се утвърждава от Министъра на отбраната. Съобразявайки сложния фактически състав на процедурата по изготвяне, съгласуване и утвърждаване на новото щатно разписание, съдът е приел, че в случая влизането в сила на новото щатно разписание не е обективен фактор по смисъла на чл.328 т.12 КТ, какъвто би била например законодателна промяна, забраняваща извършването на такава дейност за в бъдеще или от определени лица. Посочил е и това, че отпадането на длъжност от щатното разписание може да се подведе под други хипотези за прекратяване на трудово правоотношение – чл.328 ал.1 т.2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с поставения от касатора въпрос .
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая формулираният от касатора въпрос не е включен в предмета на спора и не е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. По този въпрос въззивният съд не се е произнасял. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. В случая следва да се има предвид и това, че не може да се обоснове извод и за наличие и на специфичната предпоставка, поддържана от касатора – тази по чл.280 т.1 ГПК, тъй като касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Съобразно изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Предвид изхода разноски за касатора не се следват. Същият следва да се осъди да заплати на ответника по касационната жалба сторените в настоящото производство разноски в размер 600лв., съобразно отразеното в представения договор за правна защита.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх.№10276/19.11.2012г. на Военно окръжие – [населено място], подадена чрез юрисконсулт И. И., против решение на Окръжен съд – [населено място] № 422 от 23.10.2012г., постановено по в.гр.д. № 806 по описа за 2012г., в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по исковете на Ц. И. А. против Военно окръжие П. с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ за разликата над присъдените 1918,55лв. до претендираните 1932лв., и с правно основание чл.224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 34 дни за периода 05.07.2011г.-10.05.2012г. в размер на 1238.62лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 21/2013г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – [населено място] № 422 от 23.10.2012г., постановено по в.гр.д. № 806 по описа за 2012г, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Военно окръжие – [населено място] да заплати на Ц. И. А. сумата 600лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски.
Определението, с което касационната жалба на Военно окръжие – [населено място] с вх.№10276/19.11.2012г. се оставя без разглеждане , може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване и в частта на присъдените разноски, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: