1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
ГР. С., 02.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 31.01.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1156/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по гр.д. №159/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „старши оператор, дестилатор” при ответника, за нарушение по чл.190, ал.1,т.7 от КТ, със заповед на председателя на УС на дружеството – работодател от 18.11.09 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. В т.І-ва от изложението си сочи, че материалноправният въпрос: може ли различно от работодателя лице да упражни работодателски права, вкл. при налагане на дисциплинарно наказание е решен от ОС в противоречие с трайната практика на ВКС – Р №1935/01 г. на трето г.о. В т.ІІ- ра от изложението са наведени доводи за необоснованост на въззивното решение, с което по съществото на спора е прието, че ищецът е извършил нарушението, за което е наложено наказанието. В т.ІІІ- та от изложението касаторът твърди, че въпросите от предмета на делото са с особена ценност за правото. Намира, че казусът е от значение за развитието на правото, тъй като е често срещан в практиката и е необходимо да се създаде трайна практика на ВКС по идентичните спорове и конкретно по въпроса – може ли заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се мотивира с това, че същото наказание е наложено и на други лица, на същата длъжност и за идентично нарушение.
Първият от въпросите не е решен от ОС в противоречие с цитираната трайна практика на ВКС по реда на ГПК, отм., възпроизведена и в тълкувателната по чл.290 от ГПК / Р по гр.д. №1138/09 г. на трето г.о./. Тя приема за недопустимо да се делегират от страна на работодателя на други лица и органи правата и задълженията по тр. договор, извън изрично посочената в закона – чл.192 от КТ дисциплинарна власт, която може да се предостави с упълномощаване.
В случая в заповедта за уволнение е посочено / и е проверено от съдилищата по същество на спора във връзка с наведените в исковата молба и въззивната жалба на ищеца основания за незаконност на уволнението/, че е подписана от законния представител на работодателя – председателя на УС на дружеството С. А.. Обяснения от ищеца по чл.193 от КТ са поискани от работодателя чрез директора по персонала Р. Г., което е допустимо и без формално упълномощаване и не опорочава наложеното наказание, когато обясненията са достигнали до субекта на дисциплинарна власт – Р по гр.д. №301/09 г. на трето г.о. по чл.290 от ГПК.
Доводите на касатора за необоснованост на въззивното решение, с което се приема, че вмененото със заповедта за наказание нарушение е извършено от работника-ищец, сочат на осн. по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Въпросът за мотивирането на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание според императивното изискване на чл.195 от КТ – вкл. с препращане към други вътрешни актове за проверки и констатации / в случая акт за разследване на инциденти и технически неизправности от 21.10.09 г., цитиран от ищеца като известен му в обяснения от 27.10.09 г./ също е застъпен в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. Р по гр.д. №1208/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №465/09 г. на трето г.о. и др. Решаването на въпроса с практика по чл.290 от ГПК изключва допускането на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Предпоставките на това основание са налице при липсваща или остаряла и нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика, при нов или неясен, противоречив и непълен закон , който се нуждае от тълкуване за еднакво прилагане – ТР №1/19.02.10 г.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №159/11 г. от 5.05.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: