4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
С.,02.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 30/2012
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] против определение № 1518 от 10.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2550/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Частният касатор [фирма] обжалва въззивния акт в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав определение от 09.05.2011 г. по т. д. № 2181/2011 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от него срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ. Счита, че съдът неоснователно е отказал възстановяване на срока по чл. 694, ал. 1 ТЗ за предявяване на специалния установителен иск, като твърди, че в случая е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Като такова обстоятелство е посочена отмяната на арбитражното решение на АС при БТПП, извършена с решение № 62 от 18.05.2011 г. по т. д. № 1182/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е прието, че искът по чл. 694, ал. 1 ТЗ не може да бъде предявяван пред арбитражен съд, независимо от постигнатото между страните споразумение за това.
Допускането на касационно обжалване е мотивирано от посочения касатор с твърдението, че произнасянето по въпроса за възможността срокът по чл. 694, ал. 1 ТЗ да бъде възстановяван по реда и при условията на чл. 64, ал. 2 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Частният касатор [фирма] /в несъстоятелност/ обжалва въззивното определение в частта, с която е отменено првоинстанционното определение за осъждане на ищеца [фирма] да заплати държавна такса по делото в размер на сумата 120 000 лв. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че доколкото липсва произнасяне по основателността на предявения иск, а производството по него е прекратено като недопустимо, то по аргумент от чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не се дължи.
С въпроса за дължимостта на държавна такса при прекратяване на производството по чл. 694, ал. 2 ТЗ поради недопустимост е обосновано и допускането на касационния контрол на въззивното определение, като по отношение на него се твърди, че е решаван противоречиво в съдебната практика /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частните касационни жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт.
Процесуално допустима обаче е само жалбата, подадена от [фирма], [населено място]. Подадената от [фирма] /в несъстоятелност/ частна касационна жалба е недопустима поради липса на правен интерес. Предмет на атакуваната от този касатор част от въззивното определение е дължимостта на такса в полза на Държавата. Следователно, доколкото не се засяга правната му сфера, за посоченото дружество не е налице интерес от атакуване на определението, с което съдът е отказал да осъди насрещната страна да заплати държавна такса. Ето защо, подадената от него частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение частната касационна жалба на [фирма]:
За да потвърди определението на СГС по т. д. № 2181/2011 г., с което е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ поради пропускане на установения в закона 7-дневен преклузивен срок, вззивният съд е приел, че непроизнасянето на първоинстанционния съд по искането на дружеството-ищец за взстановяване на посочения срок не представлява процесуално нарушение, опорочаващо постановения акт, тъй като възстановяването на този срок е принципно недопустимо. Неприложимостта на производството по чл. 64, ал. 2 ГПК по отношение на срока по чл. 694, ал. 2 ТЗ е обоснована с това, че същият е свързан с упражняването не само на процесуални, но и на материални права и след изтичането му се преклудира възможността за защита поради погасяване на вземането.
С оглед мотивите на въззивния акт, касационното обжалване на същия следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от частния касатор [фирма] въпрос са осъществени както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид обуславящото му за изхода на делото значение, така и допълнителните предпоставки на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на които произтича от липсата на съдебна практика.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Гражданският процесуален кодекс съдържа детайлна регламентация на въпросите, свързани със сроковете, в които следва да бъдат извършвани процесуалните действия на страните. Предмет на тази уредба, обаче, са само сроковете, свързани със самия съдебен процес – извод, който се налага от нормата на чл. 59 ГПК, даваща легално определение на сроковете и посочваща изрично, че касае сроковете в процеса, т. е. в започналия съдебен процес. С оглед на това, разпоредбите на Глава Седма на ГПК „Срокове и възстановяване на срокове” са неприложими по отношение на всички останали срокове, които са извън рамките на висящия съдебен процес, в т. ч. и по отношение на установените в закона преклузивни срокове за предявяване на определена категория искове. Тези срокове са свързани със защитата на самото материално право, тъй като пропускането им има за последица погасяване правото на иск за същото, т. е. невъзможност това право да бъде защитено по съдебен ред. Такъв именно е и срокът по чл. 694, ал. 1 ТЗ за предявяване на установителен иск в производството по несъстоятелност. Поради това, този срок не подлежи на възстановяване по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.
С оглед посоченото разрешение на релевантния за делото въпрос, постановеното от въззивния съд определение е правилно. Пропускането на преклузивния срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ от страна на кредитора [фирма] обуславя недопустимост на предявения установителен иск и съответно – недопустимост на образуваното въз основа на него съдебно производство. Ето защо, прекратяването на същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1518 от 10.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2550/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав определение от 09.05.2011 г. по т. д. № 2181/2011 г. за прекратяване на производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] /в несъстоятелност/ частна касационна жалба срещу определение № 1518 от 10.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2550/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав определение от 09.05.2011 г. по т. д. № 2181/2011 г. за осъждане на ищеца [фирма] да заплати държавна такса по делото в размер на сумата 120 000 лв.
В частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: