5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
С., 02.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 593/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 50 от 14.03.2011 г., постановено по в. гр. д. № 21/2011 г. на Смолянски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 272 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 897/2009 г. на Смолянски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата 16 850 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 13.04.2009 г. пътно – транспортно произшествие, причинени на лек автомобил „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован в [фирма] с договор за застраховка „Каско на МПС” във формата на застрахователна полица № 120308026907/08.08.2008 г., и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 100 лв. – обезщетение за забава за периода 14.04.2009 г. – 14.10.2009 г.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и за присъждане на претендираните с исковете суми, ведно с разноските. К. поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон – чл.20а ЗЗД, като е приел, че ответникът – застраховател не следва да носи отговорност за обезщетяване на вредите от застрахователното събитие поради наличие на основания по чл.110а.1 вр. с чл.110б от общите условия към застрахователния договор за изключване на отговорността. Твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като изводите за осъществяване на предпоставките по чл.110а.1 и чл.110б от общите условия са основани върху документи – акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, съставени в административно – наказателното производство, в което той не е участвал като страна. Релевира доводи за неправилна преценка на доказателствената сила на съставените от органите на МВР документи за произшествието, за нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест и за необоснованост на извода, че увреждането на застрахования автомобил е настъпило в резултат на допуснати от водача груби нарушения на правилата за движение на превозни средства, изразяващи се в навлизане в пътен участък, сигнализиран по реда на чл.49 ППЗДвП със знак „В16”.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което в основната си част доразвива наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението. В изложението са формулирани и следните въпроси, посочени като релевантни за достъпа до касация : “1. Следва ли съдът в общия исков процес да допуска да се събират доказателства и да разглежда възражения срещу формалната доказателствена сила на събрани в други производства /административно – наказателни/ актове, имащи характер на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, в които други производства участващите страни са били различни от тези в исковия процес; Какви са обективните и субективни предели на тази формална доказателствена сила на тези официални документи в гражданския процес; 2. В случай, че е допустимо при направено оспорване разглеждането и преценка на пределите на формалната доказателствена сила на тези официални документи, върху коя от страните в гражданския процес лежи доказателствената тежест за доказване на обстоятелствата, отразени в тях, при положение, че никоя от страните в исковия процес не е участвала при събиране на доказателства, въз основа на които е съставен този официален документ, т. е. ако те са чужди на производството, в което са събирани и ценени като доказателства тези официални документи и въз основа на която преценка е постановен окончателен акт, с който това производство приключва”. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и твърди, че поради липса на практика „е наложително ВКС да се произнесе по въпроса дали при постановяване на въззивното решение съдът е приложил точно закона – чл.154 и чл.179 ГПК, по въпроса за субективните и обективни предели на формалната доказателствена сила в гражданския процес на официални документи, представени в административно – наказателно производство, развило се между страни, различни от тези по гражданското производство, и как се разпределя доказателствената тежест в такива случаи”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, алтернативно – за неоснователност на касационната жалба. В отговора е заявено и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, след като в резултат на самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и обсъждане на защитните позиции на страните е достигнал до извод, аналогичен на възприетия от първоинстанционния съд – че не са налице предпоставките по чл.208, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника – застраховател за обезщетяване на вредите, причинени на застрахования автомобил при настъпилото на 13.04.2009 г. пътно – транспортно произшествие.
Решаващият въззивен състав е счел за доказано възражението на ответното застрахователно дружество, че увреждащото произшествие не попада сред покритите от договора за застраховка „Каско на МПС” застрахователни рискове, тъй като щетите по автомобила са причинени в резултат на груби нарушения на правилата за движение на МПС от страна на застрахования /в частност – на водача, управлявал автомобила по време на произшествието/, изразяващи се в движение на застрахованото МПС в забранени и сигнализирани по съответния начин участъци от пътя, което е предвидено в чл.11.11 във вр. с чл.110а.1 от общите условия към договора за застраховка „Каско на МПС” като основание за изключване на отговорността на застрахователя. Изводът за осъществяване на основанието по чл.11.11 във вр. с чл.110а.1 от общите условия е базиран на констатациите, отразени в съставените от длъжностни лица на МВР документи по повод на произшествието – протокол за ПТП, акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, според които произшествието е реализирано вследствие несъобразяване на водача с предписанието на пътните знаци и навлизане в пътен участък, сигнализиран със знак „В 16”, указващ допустимата за преминаване под пътен надлез височина на автомобилите. Обстоятелството, че пътният участък е бил сигнализиран със знак „В16”, е прието за доказано и чрез показанията на водача С. Е., разпитан като свидетел в първоинстанционното производство. Като се е позовал на официалната удостоверителна сила на съставените от органите на МВР документи и на липсата на ангажирани от ищеца доказателства за оборване на съдържанието им, въззивният съд е приел, че документите отразяват действителните причини за реализиране на произшествието, попадащи сред предвидените в общите условия към застрахователния договор основания за изключване на отговорността на застрахователя.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Процесуалните въпроси, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, съставляват по същността си доводи за неправилност на решението, а не въпроси с обуславящо значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото са само тези материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са включени в предмета на делото и разрешаването на които е обусловило правните изводи на съда по съществото на спора; Не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК въпросите, които касаят възприемането на фактическата обстановка и преценката на доказателствата от страна на въззивния съд; Последните са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и към правилността на въззивното решение, поради което подлежат на обсъждане само в производството по чл.290 ГПК за разглеждане на касационната жалба при условие, че решението се допусне до касационен контрол. Поставените от касатора въпроси – дали въззивният съд е приложил точно закона, основавайки изводите си за изключване на увреждащото събитие от кръга на покритите със застраховката рискове на съставените от органите на МВР документи; дали доказателствената сила на тези документи е преценена в съответствие с разпоредбата на чл.179 ГПК; дали доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл.154 ГПК; касаят изцяло правилността на обжалваното решение. Ето защо, поради несъответствието им с изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тези въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на решението до касационен контрол.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и липсата на допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разрешените с обжалваното решение правни въпроси трябва да са от такова естество, че касационното им разглеждане да допринася за промяната на неправилна съдебна практика, за осъвременяване на практиката или за създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви закони. По въпросите за доказателствената сила на официалните удостоверителни документи и разпределението на доказателствената тежест при оспорването им съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна и осъвременяване. Съществуващата практика е съобразена от въззивния съд при произнасяне по основателността на предявените от касатора искове, а дали съдът е приложил точно разпоредбите на чл.154, ал.1 ГПК и чл.179 ГПК, е въпрос от значение само за правилността на обжалваното решение, не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, решението по в. гр. д. № 21/2011 г. на Смолянски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, но същото е неоснователно, независимо от изхода на делото. Възнаграждението по чл.78, ал.8 ГПК се дължи за реално предоставена по делото защита от юрисконсулт. Защитата, осъществена от юрисконсулт на [фирма] по настоящото дело, е напълно формална, тъй като депозираният отговор на касационна жалба се изчерпва с бланкетно отричане на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, и то чрез дословно възпроизвеждане на указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед формалния характер на защитата, ответникът няма право на възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК и такова не следва да му се присъжда.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 50 от 14.03.2011 г., постановено по в. гр. д. № 21/2011 г. на Смолянски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :