4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 22.03.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1688 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №5,постановено на 08.01.2013г. от Апелативен съд-гр.В. по ч.гр.д.№5/2013г. е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу разпореждането на Шуменския окръжен съд от 09.10.2012г. в частта,с която е оставено без уважение искането за повторно продължаване на срока за отстраняване на нередовности на исковата молба по реда на чл.63 ГПК и в тази част производството по делото е прекратено и е потвърдено разпореждане №771/09.10.2012г. на Шуменския окръжен съд в частта,с която е върната исковата молба с вх.№4988/21.08.2012г. на [фирма],против [фирма]-гр.Ш.,ЧСИ Я. Б. с рег.№775, [фирма] и [фирма].
Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа,че при постановяване на обжалваното определение са били допуснати процесуални нарушения,че определението, с което срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба е бил продължен не е било съобщено на представител на дружеството,а съобщението за него е било получено едва на 01.10.2012г.,което е обезсмислило определения срок за отстраняване на нередовностите /до 03.10.2012г./,както и че поисканите от представителя на дружеството съдебни удостоверения не са били изпратени по пощата. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса от кой момент тече продължения по реда на чл.63 ГПК срок. Жалбата съдържа също и искане същата да не се разглежда от нито един състав на съдии от ВКС, тъй като са налице основания за отвод-заведени от представляващия дружеството две дела срещу ВКС и няколко дела срещу съдии от ВКС, както и искане да бъде отправено преюдициално запитване до Европейския съд за определяне на друг,равен по степен на ВКС съд в друга държава-членка на ЕС,който да разгледа подадената частна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК.
Според настоящия състав не са налице основания за отвод по смисъла на чл.22 ГПК,тъй като по отношение на съдиите от този състав не са налице други обстоятелства,които да пораждат основателно съмнение в тяхното безпристрастие. Обстоятелството,че представляващият дружеството в лично качество е предявил искове срещу ВКС и други съдии от ВКС не сочи на наличие на основание за отвод,доколкото ВКС е самостоятелна юридическа личност и предявените срещу него или срещу други съдии искове не засягат по никакъв начин личната или професионална сфера на членовете на настоящия съдебен състав.
Не са налице и предпоставките за отправяне на преюдициално запитване в искания от жалбоподателя смисъл,тъй като правото на Европейския съюз не предвижда възможност за изземване на дело от компетентността на националните съдилища и разглеждането му от съд на друга държава-членка,освен ако не са налице особени правила във връзка с местната подсъдност,каквато хипотеза обаче в случая не е налице-правоотношението,по отношение на което е била подадена искова молба с вх.№4988/21.08.2012г. не съдържа международен елемент,касае принадлежността на право на собственост върху недвижим имот,находящ се на територията на Република България,по отношение на което българският национален съд има изключителни правомощия.
В частта,с която въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу разпореждане №77/09.10.2012г. на Шуменския окръжен съд в частта,с която е оставено без уважение искането за повторно продължаване на срока за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба,обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено,по съображения,че на обжалване съгласно чл.274 ГПК подлежат само определенията,които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията,изрично посочени в закона.Определението по чл.63 ГПК не е преграждащо,нито обжалването му е изрично предвидено в процесуалния закон. Контрол за правилността на действията на съда при постановяване на определението,с което е отказано продължаване на срока,се осъществява в производството по обжалване на акта,с който производството по делото е било прекратено,какъвто контрол в случая е бил осъществен от въззивния съд по повод обжалването на разпореждане №771809.10.2012г. в частта,с която е върната искова молба вх.№4988/21.08.2012г.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд-В. определение в частта,с която е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд,с което е върната подадената от [фирма] искова молба с вх.№4988/21.08.20912г. по причина,че по поставения от жалбоподателя въпрос за момента,от който започва да тече продължения по реда на чл.63 ГПК срок е налице задължителна за въззивните и първоинстанционните съдилища съдебна практика,с която въззивният съд по настоящето дело изцяло се е съобразил.
В определение №147/15.03.2010г. по ч.гр.д.№84/2010г. на ІІІ ГО на ВКС и определение №385/04.10.2010г. на ІІ ГО на ВКС по ч.гр.д.№374/2010г., постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК, е прието,че новоопределеният по реда на чл.63 ГПК срок започва да тече от изтичането на първоначалния и тъй като този момент е точно фиксиран в процесуалния закон,не е обвързан от датата,на която страната е узнала,че срокът е продължен,то за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение,с което срокът е бил продължен. Именно поради тези съображения въззивният съд е потвърдил разпореждането,с което подадената от [фирма] искова молба вх.№4988/21.08.2012г. е била върната поради неизпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатираните нередовности-въпреки продължения по реда на чл.63 ГПК срок и до изтичането на същия /03.10.2012г./ констатираните нередовности не са били отстранени,нито своевременно е било поискано ново продължаване на срока.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представляващия [фирма] негов управител М. Д. Д. за отвеждане на състава от разглеждането на настоящето ч.гр.д.№1688/2013г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представляващия [фирма] негов управител М. Д. Д. за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд за определяне на равен на ВКС на Република България съд в друга държава-членка на Европейския съюз,който да разгледа настоящето ч.гр.д.№1688/2013г.
ПОТВЪРЖДАВА определение №5/08.10.2013г.,постановено от Апелативен съд-гр.В. по ч.гр.д.№5/2013г. в частта,с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу разпореждане №771/09.10.2012г. на Шуменския окръжен съд в частта,с който е оставено без уважение искането на дружеството за повторно продължаване на срока за отстраняване на нередовности на искова молба вх.№4988/09.10.2012г. по реда на чл.63 ГПК и производството по делото е прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №5/08.10.2013г., постановено от Апелативен съд-гр.В. по ч.гр.д.№5/2013г. в частта,с която е потвърдено разпореждане №771/09.10.2012г. на Шуменския окръжен съд в частта,с която е върната искова молба вх.№4988/21.08.2012г. на [фирма] против [фирма]-гр.Ш.,ЧСИ Я. Д. с рег.№775, [фирма] и [фирма].
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: