6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
С., 23.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3306/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 132 от 11.03.2013 г., постановено по т. д. № 1549/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 37 от 03.08.2012 г. по т. д. № 64/2011 г. на Хасковски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която [фирма] е осъдено за заплати на Д. Б. О. – гражданин на Обединено Кралство Великоблитания и С. И., сумите 53 199.12 евро – получена на отпаднало основание продажна цена по предварителен договор за продажба № 2137, 4 000 евро – неустойка по чл.22, ал.2, б.”а” от предварителния договор, и 1 595.44 евро – получена на отпаднало основание сума за разходи за нотариално прехвърляне на имота, предмет на предварителния договор, ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 19.07.2011 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 13 412.14 лв., и на ищеца Д. Б. О. са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 2 935.59 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за отхвърляне на предявените искове. Касаторът определя като необосновани и незаконосъобразни изводите на въззивния съд, че поетите с предварителния договор задължения за прехвърляне на вещното право на строеж в нотариална форма и за извършване на строително – монтажни работи в имота, обект на правото на строеж, са взаимно обусловени и че неизпълнението на което и да е от тях е основание за разваляне на договора в пълен обем. Поддържа, че изводите в решението за изправност на ищеца – купувач по отношение на поетото задължение за плащане на цената по предварителния договор и за валидно упражнено от същия право за разваляне на договора не кореспондират с фактите и доказателствата по делото. Позовава се на необсъждане на относимо към спора доказателство – уведомително писмо от м. декември 2009 г., доказващо неоказването на съдействие от ищеца за нотариално прехвърляне на правото на строеж като условие за пристъпване към разваляне на договора по реда на чл.87 ЗЗД. Релевира довод за нарушение на чл.87, ал.4 ЗЗД поради пропуск на въззивния съд да изследва дали развалянето на договора е било допустимо, след като към момента на получаване на изявлението за разваляне предварителният договор е бил изпълнен по отношение на задължението за изграждане на обекта и неизпълнението е засягало само задължението за нотариално прехвърляне на правото на строеж. В жалбата са развити и оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта, с която са уважени исковете за неустойка и за връщане на предварително платената сума за разходи по прехвърляне на правото на строеж.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с всички възможни основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация Д. Б. О. оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за сумата 53 199.12 евро, квалифициран с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. В частта относно исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумите 4 000 евро и 1 595.44 евро въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.2 ГПК, поради което касационната жалба в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За да потвърди решението на Хасковски окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от Д. Б. О. против [фирма] иск за сумата 53 199.12 евро, Пловдивски апелативен съд е приел, че посочената сума е платена от ищеца на ответника като цена по предварителен договор от 11.07.2007 г. за покупко – продажба на право на строеж и извършване на строителство, но поради валидно извършено от ищеца разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД ответникът дължи връщането й на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
След преценка на договорните клаузи въззивният съд е направил извод, че с предварителния договор ответникът е поел две неразривно свързани и взаимно обусловени задължения – да построи апартамент № СА 104 в сградата на Апарт хотел „А.” в к. к. „Слънчев бряг” и при достигане на определена степен на завършеност /груб строеж/ да прехвърли на ищеца правото на строеж върху обекта в изискуемата от закона нотариална форма. Като е съобразил, че според уговореното от страните нотариалното прехвърляне на правото на строеж е следвало да се осъществи до 15.12.2007 г. и че до посочената дата ответникът не е извършил необходимите действия за сключване на сделката, съдът е приел, че считано от 15.12.2007 г. е започнал да тече предвиденият в чл.22, ал.2 от договора 60-дневен срок, с изтичането на който страните са обвързали пораждането на потестативното право на купувача да предприеме действия за разваляне на договора с предизвестие. Предвид установените по делото обстоятелства, че през м. октомври 2010 г. ищецът е изпратил до ответника нотариални покани с изявление за разваляне на договора в случай на продължаващо бездействие по отношение на задължението за нотариално прехвърляне на правото на строеж и че такъв договор не е сключен след връчване на поканите, съдът е приел, че волеизявлението за разваляне на договора е породило правни последици, с което е отпаднало основанието ответникът да задържи предварително получената цена.
За неоснователно е счетено възражението на ответника, че доколкото неизпълнението в срок касае само задължението за нотариално прехвърляне на правото на строеж, ищецът не е имал право да развали предварителния договор и за частта, отнасяща се до строителството на обекта. Изхождайки от извода, че задължението за прехвърляне на правото на строеж и задължението за изграждане на обекта са неразривно свързани, решаващият въззивен състав е мотивирал становище, че неизпълнението на задължението за прехвърляне на правото на строеж лишава от смисъл възлагането на продавача да построи обекта на правото на строеж в предвидената степен на завършеност и е достатъчно да послужи като основание за разваляне на договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първият въпрос, с който касаторът е обосновал искането си за достъп до касационно обжалване, е за „разглеждането и произнасянето в решението на ненаправено възражение от ответната страна за нищожност на отделна клауза от процесния договор, а оттук и лишаване от възможност за защита и представяне на доказателства по това възражение”. Така поставеният въпрос е ирелевантен за изхода на спора по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, тъй като мотивите към обжалваното решение изобщо не съдържат изводи за нищожност на клаузи в сключения между страните договор. Доколкото въззивният съд не е аргументирал уважаването на иска с нищожност на договорни клаузи, не е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по този въпрос не може да се допусне.
Лишен от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е и въпросът „за приложението на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД”. Касаторът е поставил този въпрос с оглед на поддържаната пред инстанциите по същество теза, че неизпълнението на задължението за прехвърляне на правото на строеж в уговорения срок съставлява частично договорно неизпълнение и съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД ищецът – кредитор не е имал право да развали договора и за изпълнената част, отнасяща се до задължението за изграждане на обекта на правото на строеж. Въззивният съд обаче е приел, че неизпълнението в срок на задължението за сключване на окончателен договор за продажба на правото на строеж в предвидената от закона нотариална форма не съставлява частично договорно неизпълнение, каквото има предвид разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, а неизпълнение на едно от две неразривно свързани задължения, които в равна степен имат значение за точното изпълнение на договора и за възникване на потестативното право на купувача за неговото разваляне. Предвид така направения извод, с който е отречена хипотезата на частично неизпълнение с характеристиките по чл.87, ал.4 ЗЗД, не може да се приеме за доказано твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 3/1973 г. и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 102/03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ВКС и решение № 202/25.07.2012 г. по гр. д. № 1145/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., според която развалянето на договора поради неизпълнение е недопустимо, ако неизпълнената част от задължението на длъжника е незначителна от гледна точка на интереса на кредитора.
Извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е и въпросът дали към момента на отправяне на нотариалната покана с изявлението за разваляне на договора е било допустимо договорът да бъде развален, след като вече е бил изпълнен. Изводът на съда, че към момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора ищецът – купувач е разполагал с потестативното право по чл.87, ал.1 ЗЗД, произтича от преценката на фактите и доказателствата по делото. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за обсъждането на доказателствата и за възприемането на фактическата обстановка по спора, са относими към правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
От значение за правилността на решението е и въпросът дали при комплексен договор, съдържащ клаузи на договор за изработка и на предварителен договор за продажба на право на строеж, задълженията по договора за изработка са приоритетни спрямо задълженията за изработка, които представляват функция на приключилото строителство. Въззивният съд се е произнесъл по този въпрос след анализ на клаузите, формиращи съдържанието на сключения между страните договор. Обосноваността на изводите, до които е достигнал в резултат на този анализ, би могла да бъде обсъждана само в производство по чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване, не и по повод допускане на касационното обжалване. Независимо от изложеното следва да се има предвид, че отговорът на поставения въпрос е обусловен изцяло от специфичните уговорки в договора и от фактите по делото, което изключва значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Позоваването на противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 931/21.01.2010 г. по гр. д. № 5000/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., и решение № 131/13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и на противоречие с практиката в Тълкувателно решение № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС не е обвързано с формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Съобразявайки указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, че касационната инстанция няма правомощия да извежда служебно правния въпрос от значение за изхода на делото, когато той не е посочен от касатора, настоящият състав намира, че не е дължи произнасяне по така наведеното противоречие.
Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника по касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК и чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 132 от 11.03.2013 г. по т. д. № 1549/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 37 от 03.08.2012 г. по т. д. № 64/2011 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено на основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да заплати на Д. Б. О. – гражданин на Обединено Кралство Великоблитания и С. И. сумата 4 000 евро – неустойка по чл.22, ал.2, б.”а” от предварителен договор за продажба № 2137, и сумата 1 595.44 евро – получена на отпаднало основание сума за разходи за нотариално прехвърляне на имота, предмет на предварителния договор, ведно със законните лихви и разноски.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 11.03.2013 г. по т. д. № 1549/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 37 от 03.08.2012 г. по т. д. № 64/2011 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да заплати на Д. Б. О. – гражданин на Обединено Кралство Великоблитания и С. И., сумата 53 199.12 евро – получена на отпаднало основание продажна цена по предварителен договор № 2137, ведно със законни лихви и разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :