О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
Гр. С., 06.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1747/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от И. П. К. от [населено място], приподписана от процесуалния пълномощник адв. И., в качеството му на трето лице – помагач на ответника ФЕНТЪЗИ ГОЛФ О. [населено място], против решение № 609/16.03.2017 г. по в.т.д.№ 6282/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е потвърдено решение от 27.07.2016 г., постановено по т.д.№ 74/2015 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение съдът е прогласил нищожността на решенията на извънредно общо събрание на съдружниците във ФЕНТЪЗИ ГОЛФ О., обективирани в констативен протокол на нотариус Р. Д. от 04.05.2015 г., както и на решенията, взети от едноличния собственик на капитала И. П. К., обективирани в протокол от 05.05.2015 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което развива подробни фактически и правни доводи. Моли същото да бъде отменено и предявената искова молба да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените от страната съдебно деловодни разноски.
Към жалбата е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът поставя следните материалноправни въпроси:
1/ Приложими ли са по отношение на договора за прехвърляне на дружествени дялове по чл.129 ал.1 ТЗ разпоредбите на чл.87 и 88 ЗЗД, т.е. – подлежи ли договорът за прехвърляне на дружествени дялове на разваляне по реда на чл.87 ЗЗД /1/ и има ли развалянето обратно действие по чл.88 ЗЗД /2/?;
2/ Евентуалното разваляне на договора за прехвърляне на дружествени дялове по реда на чл.87 ЗЗД води ли до /има ли следната непосредствена, екс леге последица/: 1. прекратяване на членственото правоотношение между търговското дружество и съдружника – купувач и 2. промяна в правно-организационната форма на дружеството, в случая – от О. в Е. и как евентуалната такава промяна кореспондира с актуалния дружествен договор /според който дружеството е О. с двама съдружници и О., разпоредбата на чл.140 ал.3 ТЗ, според която решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор влизат в сила от момента на вписването им в ТР; и задължителната практика на ВКС в решение № 690/03.12.2008 г. по т.д.№ 349/2008 г. на ІІ ТО, според което до момента на вписването решенията не пораждат действие нито вътре в самото дружество, нито по отношение на трети лица/; 3/ конституиране на трето по отношение на дружеството лице /продавача на дружествените дялове/ в качеството на 1. съдружник, 2. едноличен собственик на капитала? Съответно – идентични ли са, или следва да бъдат разграничавани, следните две правни фигури – 1. правото на собственост върху дружествен дял /дружествени дялове/ и 2. дружественото / членственото правоотношение /съдружник – дружество/?
3/ Кой е моментът на прекратяване на членственото правоотношение между търговското дружество и съдружника – купувач на дружествени дялове /в хипотезата на евентуално разваляне на договора за прехвърляне на дружествени дялове/: 1. моментът на изтичане на срока за изпълнение по чл.87 ал.1 ЗЗД; 2. моментът на вземане на решението /в конкретния казус/ на едноличния собственик на капитала по чл.147 ал.2 ТЗ; или 3. моментът на вписване на решението в ТР и има ли вписването конститутивно действие по смисъла на чл.140 ал.4 ТЗ?
4/ Нищожно ли е по смисъла на чл.75 ал.2 ТЗ и ТР № 1/2002 г. на ВКС решението на ОС на ФЕНТЪЗИ ГОЛФ О., обективирано в констативен протокол № 44, т.4, рег.№ 12664/04.05.2015 г. на нотариус Р. Д., като прието при липса на компетентност на лицето да действа като общо събрание или като едноличен собственик на капитала, в хипотезата на чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ, според който изключеният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството?;
5/ Нищожно ли е по смисъла на чл.75 ал.2 ТЗ и ТР № 1/2002 г. на ВКС решението на ОС на ФЕНТЪЗИ ГОЛФ О., обективирано в протокол – решение от 05.05.2015 г. като прието при липса на компетентност на лицето да действа като общо събрание или като едноличен собственик на капитала и като липсващи /невзети/ решения, при положение, че решенията съответстват на чл.147 ал.2 ТЗ?;
6/ Може ли съдът да се позове на подлежащо на вписване в ТР обстоятелство, когато вписването още не е извършено по смисъла на чл.7 ал.2 ЗТР, при положение, че според разпоредбата на чл.140 ал.3 ТЗ и задължителната и непротиворечива практика на ВКС, решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор влизат в сила след вписването им в ТР?
Касаторът поддържа, че така формулираните правни въпроси са разрешени при условията на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Сочи противоречие с решения по т.д.№ 697/2007 г. на ВКС, ТК, І ТО, по т.д.№ 3113/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, по т.д.№ 349/2008 г на ВКС, ТК, ІІ ТО и др., както и с ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – И. Риммер, гражданин на Р.К., чрез процесуалния си пълномощник адв. Б., е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК със становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, евентуално, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съставът на въззивния съд е приел, че е сезиран с искове за нищожност на решенията от 04.05.2015 г. и от 05.05.2015 г. на общото събрание на ФЕНТЪЗИ ГОЛФ О., основани на твърдения, че същите са липсващи /не са взети/, т.к. не изхождат от действителния едноличен собственик на капитала – И. Риммер. Решенията са приети само с гласа на И. П. К., а той към посочените дати не е имал качеството „съдружник”, с оглед предходното разваляне на договора за продажба на дружествени дялове, по който К. е бил купувач.
От фактическа страна съдът е приел, че: Ответното дружество към 09.10.13 г. е регистрирано като Е. с капитал 192 394 лв. и едноличен собственик – И. Риммер; На 01.08.2014 г. е вписано прехвърляне на 1/2 от притежаваните от ищеца дялове с обща номинална стойност 96 197 лв. в полза на купувача И. К. въз основа на договор с нотариално заверени подписи от 24.04.2014 г., в който е посочено, че дължимата от купувача цена е 96 197 лв. и тя следва да бъде преведена по сметка на продавача; С нотариална покана, връчена на купувача на 30.01.2015 г., продавачът го е уведомил, че ако в 7 дневен срок не заплати цената от 96 197 лв. по договора за продажба на дялове от 24.04.2014 г., то същият ще се счита за развален поради неизпълнение; След получаване на нотариалната покана, купувачът е превел по сметка на продавача сумата 1 000 лв. на 09.02.2015 г., като останалата част от цената не е заплатена; С нотариална покана с рег. № 3543/05.02.2015 г., връчена на продавача на 12.02.2015 г., купувачът е предложил остатъкът от цената да се погасява на равни месечни вноски от по 1 000 лв., считано от м. март 2015 г., а в случай на неприемане на предложението, е отправено изявление за прихващане с насрещно дължима от продавача сума в размер на 1 000 000 евро по запис на заповед от 24.04.2014 г.
По отношение на развалянето съдът е приел, че спрямо договора за покупко-продажба на дружествени дялове се прилагат общите правила на ЗЗД, доколкото в ТЗ не се съдържат специални такива. Във връзка с предпоставките на чл.87 ал.1 ЗЗД е изложил следните съображения: Предвид липсата на уговорен срок относно плащането на цената на дружествените дялове, продавачът е отправил нотариална покана в този смисъл, като след изтичане на предоставения срок за изпълнение купувачът е изпаднал в забава. В рамките на срока /изтекъл на 06.02.2015 г./ той не е изпълнил задължението си. Извършеното на 09.02.2015 г. плащане по банков път на сумата 1 000 лв. е след срока, освен това е незначително спрямо общото задължение. Не се установява и погасяване чрез прихващане с насрещно задължение на продавача /автентичността на записа на заповед от 24.04.2014 г. е напълно опровергана, съобразно заключението на приетата по делото СГЕ, че записът на заповед не носи подписа на посочения в него издател – И. Риммер/. Неизпълнението е породило в полза на ищеца правото да развали договора, което е надлежно упражнено с нотариалната покана, връчена на купувача на 30.01.2015 г. Предвид изложеното съдът е приел, че с изтичането на предоставения от продавача 7 дневен срок, процесният договор за продажба на дялове е развален, считано от 07.02.2015 г., а дали развалянето има обратно действие или не по делото е без значение, т.к. датата 07.02.2015 г. предхожда момента на приемане на атакуваните решения. Съдът е заключил, че развалянето на договора за продажба на дружествените дялове е довело до отпадане на правните последици на прехвърлянето и съответно до тяхното възстановяване в патримониума на прехвърлителя, с което членственото правоотношение на приобретателя в ответното дружество е прекратено. При формиране на последния извод съдът е изложил множество аргументи, включително се е позовал и на задължителна съдебна практика – решение по т.д.№ 3113/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО. Поради това е счел, че предявените искове за нищожност на решенията на О. на ФЕНТЪЗИ ГОЛФ О. от 04. и 05.05.2015 г. са основателни, т.к. същите са взети от лице, което няма легитимация на съдружник, респективно няма компетентност да действа като общо събрание на съдружниците или като едноличен собственик на капитала на ответното дружество.
Настоящият съдебен състав, като съобрази задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.280 ал.1 ГПК /в редакция до изменението с ДВ, бр.86/2017 г./, намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По първия формулиран въпрос следва да се акцентира върху липсата на спор в практиката, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове има и облигационни последици за страните по него, поради което са приложими предвидените в ЗЗД способи за погасяване на облигационното отношение при неизпълнение на едната страна. В този смисъл е решение № 117 от 20.09.2013 г. по т.д.№ 1254/2011 г. на ІІ т.о., както и решение № 25 от 10.06.2016 г. по т.д.№ 3113/2014 г. на І т.о. В последното ясно е посочено, че при разваляне на договора за прехвърляне на дружествените дялове, за дружеството възниква задължението да отрази промяната в дружествения договор и в ТР. Решението по т.д.№ 697/2007 г. на ВКС, ТК, І т.о., на което касаторът се позовава, не представлява задължителна практика, освен това е постановено в различна хипотеза. С него не е отречена възможността за разваляне на договора по чл.129 ТЗ, а е обсъждано допустимо ли е механичното приложение на разпоредбата на чл.88 ЗЗД по отношение на търговското дружество и дали развалянето на договора за покупко-продажба на дружествени дялове има обратно действие по отношение на вписването в ТР, респективно представлява ли това вписване на несъществуващо обстоятелство. В настоящия случай в обжалваното решение изобщо не е изведен решаващ извод, свързан с обратното действие на развалянето на процесния договор.
По втория въпрос /обединяващ множество въпроси/ е нужно да се отбележи, че въззивният съд не е изразил становище в мотивите си по повечето от тях, както и че въпросът не държи сметка за разликата между вътрешните отношения в дружеството и отношенията между последното и третите лица. Последователна е практиката на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, че конститутивният ефект на вписването, разпореден от чл.140 ал.4 ТЗ, намира проявление само спрямо трети за дружеството лица.
Последните съображения важат и за поставения трети правен въпрос. Не съответства на задължителната практика на ВКС тезата на касатора, че във вътрешните отношения моментът на прекратяването на членственото правоотношение със съдружник настъпва с вписването на това обстоятелство в ТР, респективно, че до този момент той може да участва във вземането на решения. Неоснователно е позоваването на решението по т.д.№ 697/2007 г. на І т.о. Освен че то не формира практика по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, в него не се съдържа тълкуване на действието на вписването в ТР на промени в персоналния състав на дружеството.
Четвърти и пети въпрос не могат да се определят като правни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото касаят изцяло основателността на конкретно предявените искове за нищожност на атакуваните решения. Правилността на изводите на въззивния съд по предмета на спора не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК.
Шестият въпрос отново касае приложението на чл.140 ТЗ относно вписванията в ТР, вече коментирано по-горе, по-точно на неговата ал.3, която обаче е напълно неприложима към хипотезата, предмет на делото. Освен това, по конкретния правен спор съдът не е трето лице по смисъла на чл.7 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/.
Обосновката за наличието на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е обвързана с конкретен правен въпрос, като в тази последна част от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се възпроизвежда становището на касатора и неговият прочит на съдебната практика, на която вече се е позовал във връзка с предходно поддържаните допълнителни селективни основания по поставените от него въпроси. Съображенията на съда по тях са изложени по-горе, като не са налице условията за квалифицирането им като такива за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията на т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 609 от 16.03.2017 г., постановено по в.т.д.№ 6282/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: