О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София 18.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5307 по описа за 2008 г. на бивше І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от А. К. К.-чрез пълномощника й адвокат Х против решение № І* от 23.07.2008г.по в.гр.д. № 156 по описа за 2008г. на Окръжен съд Бургас,с което е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес въззивната жалба на А. К. К., отменено е решение № 86 от 17.12.2007г., постановено по гр.д. № 150/2006г.на Районен съд П. и вместо това е прието за установено по отношение на А. К. К.,Коста К. Т. ,Красимира Ж. и Й. Т. ,че Ж. Р. К. е собственик на поземлен имот с пл. № 1* по кадастралния план на м.”Разширението”на с. К.,община П. от 1996г.,с площ от 250кв.м.,при граници:ж.п.трасе,поземлен имот с пл. № 1*,поземлен имот с пл. № 1* и поземлен имот с пл. № 1*,който имот представлява част от бивша нива от 3 дка,намиращ се в м.”Казан-тарла”в землището на с. К.,осъдени са ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот и да заплатят направените по делото разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторката се позовава на наличие на противоречива съдебна практика относно съществения процесуално-правен въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд относно действието на придобивната давност. Отделно счита,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната по жалбата страна. Счита,че не са налице твърдяните основания за допустимост на подадената касационна жалба,пред вид липсата на посочване на конкретни решения,на които въззивното да противоречи и липсата на развити доводи за хипотезата по т.3 на чл.280 от ГПК. Отделно –излага доводи за неоснователност на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното решение е уважен иск по чл.108 от ЗС. Въззивният съд е приел,че ищцата се легитимира като собственик въз основа на договор за дарение,сключен с н.а. № 29 т.І н.д. № 54 от 21.02.1972г.,по силата на който Г. Т. Т. й е прехвърлил собствеността върху нива от 3 дка,находяща се в м.”Казан-тарла” в землището на с. К.. Въз основа на заключение на приета по делото експертиза е установено,че така дареният имот е идентичен с имоти с пл. №№ 1* и 1083,с обща площ от 3-50кв.м. Процесният имот е с пл. № 1* и е с площ от 250кв.м. Ответниците са направили възражение за придобиването му по давност. Като начален момент-са посочили датата – 29.08.1979г.,когато е подписан договор между Г техния наследодател- К. Т. Т. за продажба на имот от 500кв.м. в м.”Казан-тарла”. Така сключеният договор не може да прехвърли права,тъй като не е сключен в предвидената от закона форма,но е достатъчен за да установи начало на давностно владение. Въззивнитя съд е приел, че наследодателят на ответниците е упражнявал фактическата власт,като е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик намерението си да свои имота. Обосновал е извода си със следните факти-наследодателят на ответниците е оградил имота, поставил е в него кошери, занимавал се е с пчели и е произвеждал мед, сложил е дървена барака, в която е живеел през лятото със съпругата си,обработвал е мястото,имал е дръвчета, от които е прибирал плодове,открил е партида за вода на имота,заплатил е проект за електропровод. Независимо от това-съдът е приел,че той не е придобил правото на собственост,тъй като няма данни той да се е позовал преживе на изтекла в негова полза давност било чрез предявяване на собственически иск,било чрез възражение срещу такъв иска или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. След неговата смърт/ на 28.07.2001г./-въззивният съд приема,че ответниците са се установили в имота малко преди предявяването на исковата молба/ 21.07.2006г./, като са заявили намерението си да своят имота, поставяйки ел.табло и разкопавайки водомерна шахта. При тези данни-съдът е счел,че с предприемането на тези действия от страна на ответниците-в тяхна полза е започнала да тече нова давност,като няма как да е изтекъл необходимия давностен срок за придобиване на собствеността.
При тези данни-настоящият съдебен състав приема,че повдигнатия от касаторката въпрос относно действието на придобивната давност е съществен,тъй като от него зависи изхода на спора. По отношение на този въпрос – съдебната практика е противоречива. В нея са се оформили две становища.
Според едното/което е изложено в обжалваното въззивно решение/- правото на собственост не се придобива автоматично /по право/ с изтичане на давностния срок, а е необходимо позоваване на давността от владелеца /чрез предявяване на иск,чрез възражение или чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка/. Тезата се обосновава с нормите на чл. 120 от ЗЗД, вр. с чл. 84 от ЗС, тъй като давността не се прилага служебно.
Според другото становище – действието на давността настъпва по право. С изтичане на давностния срок, владението преминава в право на собственост, без да е необходимо владелецът да предприема каквито и да е други действия. Според него- позоваването на давността по чл. 120 от ЗЗД е необходимо само за констатиране и зачитане на последиците й.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І* от 23.07.2008г.по в.гр.д. № 156 по описа за 2008г. на Окръжен съд Бургас.
Държавната такса от 30 лв. е внесена.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.