О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 10.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1932/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. М. Р. чрез. пълномщник адв. А срещу решение №484 от 08.12.2008г по гр.дело № 1867/2008г. на Софийски градски съд , с което в обжалваната част е отменено решение от 21.07.2007г по гр.д.23492/2006г на Софийски районен съд и по същество е отхвърлен иска за вреди от некачествено строителство по чл. 163 ал.3 от ЗУТ ,поради липса на пасивна легитимация на привлечения ответник в качеството му на строител по смисъла на Закона за устройство на територията В приложеното към жалбата изложение ,с оглед допускане на касационно обжалване се посочват всички предвидени в чл. 280 ал.1 от ГПК основания , по въпроса за качеството „строител” на едно лице по смисъла на ЗУТ тогава , когато същият е включително и инвеститор за една част от стоежа, за значението на сключените от това лице договори за изработка по чл.258 и сл. ЗЗД. Макар и без аргументация въпросът се поставя с оглед точното прилагане на закона и отговорността за некачаствено строителство. Противоречиво разрешение се поддържа предвид обстоятелството , че решенията на двете инстанции по настоящето дело са противоположни Основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е аргументирано , приложени са определения и решения от практиката на Върховен административен съд , без връзка с изведения гражданскоправен въпрос .
Отговор не е постъпвал .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора не съдържа обосновка на противоречино разрешаван материален или процесуален въпрос извън довода , че е неправилно от качеството „инвеститор”на едно лице да се прави извод , че същото не е „строител” по смисъла на чл. ЗУТ. Въззивният съд обаче не е направил така оспорвания извод , а е изтъкнал липсата на формални доказателства , сочещи ответника като пасивно легитимиран ,т.е като строител на сградата или процесния обект в частност .
Нормата на чл. 163 ал.1 от ЗУТ съдържа легалното определение на „строител” , с което качество законът скрепва и последиците по чл. 163 ал.3 от ЗУТ по отношение на лице , „което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа „ . Ако ищецът – краен купувач на обект в собственост , не е представил писмен договор с указания предмет , не е изискал ответника или трето лице да го представи по делото , но се е позовал на актове във връзка с разрешаване на строителството или узаконяването му , както е в настоящия случай , поставя се въпрос за фактическите признаци ,при които съдилищата следва да изградят извод за пасивната легитимация по иска ,като тълкуват заданието в нормата на чл. 163 ал.1 вр. чл. 160 ал.1 вр. чл. 163 ал.3 от ЗУТ . По този въпрос няма достатъчна и установена практика на съдилищата .
Ето защо обжалване следва да се допусне по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , като ВКС приема единствено доводите ,че от значение за точното прилагане на закона е кои нормативно изведени фактически признаци определят качеството „строител” по смисъла на чл. 163 ал.1 от ЗУТ, във връзка с възложената на тази категория лица отговорност по чл.163 ал. 3 от същия закон.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №484 от 08.12.2008г по гр.дело № 1867/2008г. на Софийски градски съд.
Дължимата държавна такса от 145 лева е внесена предварително по сметка на ВКС , делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .