О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1431
София, 12.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5714/2015 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10769/27.8.2015 г., подадена от адв. Ф. Г. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Е. Н. Х. от [населено място], област С. З. против въззивно решение №244/29.6.2015 г. по гр.д.№1139/2015 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, т.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №10/19.3.2015 г. по гр.д.№199/2014 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал. ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, е прието за установено по отношение на ответника Е. Н. Х. от [населено място], област С. З., съществуване на вземането на ищеца [фирма] – [населено място], [община], област С., за сумата 20000 лева, произтичащо от неизпълнение на договор за заем от 01.7.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ч.гр.д.№27/2014 г. по описа на Радневския районен съд – 20.10.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, присъдено със Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК №25/20.01.2014 г.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е за установяване съществуването в тежест на ответника задължение за връщане на заета сума, произтичаща от договор за заем, като в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума. Прието е също така, че в тежест на ответника е да докаже положителният факт на погасяване на дълга на падежа, а предвид представените доказателства и след техния съвкупен анализ безспорно се доказва съществуващ договор за заем между страните, по който заемната сума не е погасена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните въпроси: 1.Може ли самотвел се съдия по делото за извършва поправка на очевидна фактическа грешка по същото дело ?, и 2. Може ли първото по делото заседание да започва с разпит на свидетели и след това да се прочита доклада, който цели да разясни на страните предмета по делото и правната квалификация ?
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], посредством процесуалния си представител – адв. Е.Х., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
От една страна, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях изложението не отговаря на приетото с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната точка „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. В процесния случай касационният жалбоподател изобщо не е обосновал въпросите с разрешението дадено в посочената точка на тълкувателното решение.
От друга страна, въпросите са неотносими към въззивното решение, тъй като изводи по тях в него не са изложени, нито са извършвани съдопроизводствени действия във връзка с тях.
С оглед направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в настоящото производство, съдът, намира, че касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 1800 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №244/29.6.2015 г. по гр.д.№1139/2015 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, т.о., по касационна жалба, вх.№10769/27.8.2015 г., подадена от адв. Ф. Г. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Е. Н. Х. от [населено място], област С. З..
ОСЪЖДА Е. Н. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С. З., [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [община], област С., деловодни разноски в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: