О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1432
София, 12.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5786/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№110538/12.9.2015 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение №5989/13.8.2015 г. по гр.д.№4007/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 17.10.2013 г. по гр.д.№54765/2012 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 77-ми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. С. Ч. против [фирма] – С., иск с правно основание чл.286 ЗЗД за сумата от 4000 лева до 22000 лева, както и в частта, в която ищецът е осъден да плати на ответника разноски в размер на 572,73 лева, и признато за установено по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.286 ЗЗД разликата от 4000 лева до 18000 лева, или 18000 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.02.2012 г., ведно със законната лихва от 05.9.2009 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е потвърдено решението на районния съд в частта, с която [фирма] – С., е осъдено да заплати на А. С. Ч. сумата 4000 лева на посоченото основание.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице твърдяната от ответника по исковата молба нищожност, поради неяснота в точния предмет на договора. Изводът е обоснован с изложеното в отговора на исковата молба и във въззивната жалба признание на ответника. За неоснователно е прието и възражението за сключване на договора при измама, тъй като такава не се установява от събраните в тази връзка доказателства – обясненията на св. П. Н., в качеството му на управител на ответното дружество, които съдът е ценил като неизгодни за ответника факти. В същият смисъл са изводите на съда спрямо показанията на бившия управител на дружеството – М. Н., която е подписала процесния договор. Въз основа на това въззивната инстанция е приела, че страните са обвързани от договор с характеристиките на договор за поръчка, по силата на който ищецът се е задължил да осъществи процесуално представителство през НАП и АССГ по повод обжалване на ревизионен акт при договорено възнаграждение в размер на 22000 лева, по който в изпълнение на договора ищецът е подал жалба о името на ответника срещу посочения ревизионен акт пред НАП, след което ответникът е оттеглил пълномощията си. За недоказано е прието твърдението, че ищецът се е отказал от поръчката, като не са кредитирани показанията на лицата П. Н. и М. Н., поради тяхната заинтересованост. Прието е също така, че по делото не е установено основателно оттегляне на поръчката, което е настъпило при оттегляне на пълномощията, доколкото предметът на поръчката се изчерпва с уговореното процесуално представителство, и поради което ищецът има право на възнаграждение, в случай, че е уговорено, а то е дължимо в пълен размерq ако оттеглянето е неоснователно, и в размер на положения труд, ако оттеглянето е основателно. В процесния случай съдът е стигнал до извод, че по делото не се установява основателно оттегляне на пълномощията.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Налице ли е нищожен договор за правна помощ и съдействие поради липса на уточнен в него предмет съгласно разпоредбата на чл.26 ЗЗД при положение, че в процесия договор не е ясно представителството пред НАП, във връзка с какъв точно акт и какъв проблем засяга ?“, 2. „Налице ли е унищожаемост на договор за правна защита и съдействие като сключен под измама по смисъла на чл.27 ЗЗД, ако клиентът е въведен в заблуждение относно правните последици на договора, относно съдържанието на насрещните права и задължения и правните последици на договора?“, 3. „При извършен от адвоката едностранен отказ за извърши услуга, за която е договорено, но незаплатено адвокатско възнаграждение, дължи ли му се възнаграждение, ако той без знанието на клиента си извърши само една малка част от цялата правна услуга ?“, 4. „Какви са последиците от липсата на точно изпълнение на договора за правна защита и съдействие, изразяващо се в неизпълнение от него на професионално и добросъвестно на задълженията му по договора ?“.
Освен това се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно в противоречие с определение №561/22.4.2014 г. по гр.-д.№994/2014 г. на ВКС, IV г.о., в което е прието, че и съгласно решение №495/05.6.2010 г. по гр.д.№1669/2009 г. на ВКС, III г.о.“основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като по договор за поръчка – чл.2 ЗА, чл.24 ЗА и чл.36 ЗА, както и случай, че е уговорено заплащане на поръчката, възнаграждение се дължи и когато поръчката бъде оттеглена, както и ако изпълнението на поръчката бъде оттеглена, както и ако изпълнението на поръчката е станало невъзможност, но само за извършената работа“
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. С. Ч., посредством процесуалния си представител – адв. И. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях изложението не отговаря на приетото с т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната точка „Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. В процесния случай касационният жалбоподател изобщо не е обосновал въпросите с разрешението дадено в посочената точка на тълкувателното решение.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставен въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по тях изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната точка от тълкувателното решение „Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.“. В процесния случай липсва формулиране на правен въпрос изобщо, а само твърдение, че е налице съществен материалноправен въпрос, който е решение в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1190 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5989/13.8.2015 г. по гр.д.№4007/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, по касационна жалба, вх.№110538/12.9.2015 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – С..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], да заплати на А. С. Ч., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], деловодни разноски в размер на 1190/хиляда сто и деветдесет/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: