О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1435
ГР. София, 26.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.11.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1446/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. на РБ, чрез Апелативна прокуратура – София, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр.д. №568/09 г., с което касаторът е осъден да заплати на В. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., на осн. чл.2, т.2 от ЗОДОВ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.2 – въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за необходимостта от доказване на вредите, настъпили в причинна връзка с незаконните действия на правоохранителния орган в противоречие с трайна практика на ВКС и съдилищата, отразена в приложените към жалбата решения.
За да уважи предявения иск в посочения размер / при претендиран от 30 000 лв./ въззивният съд е приел, че основанието за отговорност на ответника е установено по делото – наказателното преследване срещу ищеца е продължило 13 години /1984-97 г./ и е прекратено поради липса на престъпление. За част от периода – 11.01.85 -14.01.87 г. ищецът е бил задържан под стража. При тези данни той несъмнено е претърпял неимуществени вреди, следващи от характера на наказателната репресия и претърпените във връзка с нея, вкл. от взетата най-тежка мярка за неотклонение, ограничения и неудобства. За тези минимални, обичайни, подразбиращи се за човешката личност вреди, на ищеца е присъдено обезщетение в минималния размер от 5 000 лв., като е прието, че вреди за обезщетяване в по-висок размер той не е установил по делото.
Изводите на въззивния съд са съответни на закона и практиката по прилагането му:
В съответствие с ТР №3/04 г. са взети предвид тежестта на деянието, за което на ищеца е повдигнато обвинение по чл.212а от НК, продължителността на наказателното производство и прекратяването му изцяло, поради липса на престъпление. Обезщетени са само тези неимуществени вреди, които поставената под негативното въздействие на наказателното преследване човешка личност със сигурност търпи – накърнена свобода, притеснение и неудобство от обвинението – и затова не се нуждаят от нарочно доказване.
С това въззивното решение не противоречи на приложените към жалбата влезли в сила решения: Р №907/08 г. е за вреди от незаконна административна дейност, които имат друг интензитет и изражение; различно е засягането на личната и имуществена сфера – оттам и необходимостта от конкретното им доказване. Р №930/08 г. е за неимуществени вреди по чл.2, т.2 от ЗОДОВ, причинени с продължило 6 години наказателно преследване. Там ищецът е твърдял и доказвал конкретно накърняването на доброто му име в обществото, наред с присъщите за наказателно преследвания негативни чувства от обвинението. С Р№88/09 г. на ОС Разград искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен поради неустановена причинна връзка на вредите с обвинението, по което ищецът е оправдан; констатирано е, че срещу него в същия период били водени и други наказателни дела, завършили с осъдителни присъди и наложени тежки ефективни наказания. Наказателната репресия и търпените неудобства по тях са законни.
Или разискваните по -горе неимуществени вреди са различни по обем и изражение, при конкретните за всеки случай относими към обезвредата обстоятелства – ППВС №4/68 г..
При изложеното по –горе за изражението и обема на обезщетената по настоящото дело неимуществена вреда, въззивното решение не противоречи на представените влезли в сила решения, по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №568/09 г. от 24.06.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: