О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1439
София, 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1246 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. Г. И., чрез процесуалния си представител адв. П. Й., срещу решение № 139/04.07.2012 г. по гр.д.№273/2012 г. на Варненския апелативен съд.Направено е и искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на присъдения в полза на насрещната страна адвокатски хонорар за защита във въззивното производство в размер на сумата 4000 лв. поради прекомерност.
Ответникът по касационната жалба „Б. К.”-О., представлявано от управителя В. К. и процесуален представител адв.И. А. в писмен отговор оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на сумата 60 597,70 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Жалбоподателят е предявил срещу ответното дружество иск по чл.240 ЗЗД, за посочената по-горе сума като главница, мораторна лихва и законната лихва.На 01.03.2007 г. той сключил писмен договор за предоставяне на паричен заем в размер на сумата 10 700 лв.с ответното дружество, което било представлявано по пълномощие от П. К.- брат на управителя и внесъл парите в касата с приходен касов ордер/ПКО/ № 9/26.03.2007 г.Продължил да внася и предоставя в заем парични средства, които били заведени в счетоводството по партида на П. К., който действал и като негов пълномощник. На 28.12.2007 г.между жалбоподателя, ответното дружество,представлявано от П. К. и П. К. в лично качество, било сключено тристранно споразумение, според което предоставените в заем суми, достигнали 57 636 лв., били отнесени счетоводно от партидата на П. К. по партидата на жалбоподателя.Внасянето на суми и частичното погасяване на заема продължили във времето и на 01.01.2009 г. бил сключен нов договор за заем, според който дължимата сума възлизала на 76 124,70 лв. Към 31.10.2010 г. тя била в размер на исковата сума и не била издължена от ответника. С решение №6/01.03.2012 г. по гр.д.№249/2011 г. на Силистренския окръжен съд искът е отхвърлен. С обжалваното решение то е потвърдено.Въззивният съд е приел, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че П. К. е внасял суми в касата на ответното дружество като пълномощник на жалбоподателя. На всички ПКО фигурирало неговото име за вносител, но не като пълномощник на жалбоподателя, а в лично качество. От ССЕ се установило, че не е било възможно прехвърлянето на сумите от партидата на П. К. по партидата на жалбоподателя, тъй като липсвала подобна касова наличност.При извършена данъчна ревизия на ответното дружество са дадени обяснения от жалбоподателя и от П. К.. Жалбоподателят е представил към писмените си обяснения само първия договор за заем.Извършена е данъчна ревизия и на П. К.,при която тристранното споразумение е представено едва при обжалването на ревизионния акт. Поради това въззивният съд е приел, че то е антидатирано и съставено за целите на защитата при данъчните ревизии.Счел е, че от съдържанието на втория договор за заем не може да се заключи,че представлява анекс към първия договор за заем , както и че чрез него се кумулират заетите суми. Правилно документално са били оформени само два ПКО с вносител жалбоподателя, съответно за 8 262 лв. и 8 395 лв., а ответникът му е възстановил сумата 40 000 лв. през 2008 г. и сумата 20 000 лв. през 2010 г. По друго споразумение между страните от 01.09.2009 г. е видно, че част от вземането на ответното дружество към О. „Ф.”, е цедирано на П. К., с което се считат погасени задължения на същото към П. К. по договор за заем от 26.03.2007 г., съвпадащ с дата на ПКО № 9. Въззивният съд също така е приел, че договорите за заем са подписани от лице без представителна власт, тъй като пълномощното му от 11.05.2005 г. изключва възможността да сключва договори извън предмета на дружеството и ответникът, след като узнал за договорите веднага се е противопоставил, съобразно изискването на чл.301 ТЗ.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касаторът е извел следните процесуалноправни въпроси, съответно уточнени и конкретизирани от съда, а именно:
-какво е значението на счетоводното отразяване на уговорени с договор права или установени с договор факти с правно значение;
-как следва да се отстранят неточности при вземането на отделни счетоводни операции;
-следва ли да се приемат за доказателство вписванията в счетоводните книги, ако има непълноти в първичната счетоводна документация и какво е значението за редовността й в зависимост от това дали се установяват изгодни или неизгодни факти за водилата счетоводството страна;
Твърди, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК на ВКС, с които той се е произнасял за значението на осчетоводяването на фактури.Намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая поставените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи правните , а третират фактическите изводи на съда.Той се е произнесъл по достоверността на споразумението от 28.12.2007 г. обсъждайки всички доказателства в тяхната съвкупност, а относно ПКО е приел, че те не са подписани от П. К. като пълномощник, поради което не ги е кредитирал като документи установяващи предаване на заемателя на съответните суми.По поставените въпроси, във връзка със счетоводното отразяване на фактическите отношения между страните и дали то е правилно, въззивният съд не е изразявал становище. Оплакванията на жалбоподателя касаят неговите фактически изводи, но те не могат да станат причина за допускане на касационното обжалване.Сам жалбоподателят признава, че цитираните от него решения, представляващи задължителна практика на ВКС се отнасят за различни случаи. Липсва обосновка на твърдението му, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Тъй като решението не се допуска до касационно обжалване следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноските, направени в това производство на основание чл. 78 ал.1 ГПК.
Жалбоподателят е направил искане по чл. 78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на защитника на насрещната страна за участието му във въззивното производство.Компетентен да се произнесе по това искане е този съд, в производството пред когото са направени разноските, съгласно чл. 248 ал.1 ГПК. Следва делото да се изпрати на въззивния съд за разглеждане на искането.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139/04.07.2012 г. по гр.д.№273/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Г. И. да заплати на „Б. К.”-О. със седалище [населено място], [община] сумата 1 800/хиляда и осемстотин/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на Апелативен съд-гр.В. за произнасяне по искането на М. Г. И. по чл. 78 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: