5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр.София, 03.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6201 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Софийска апелативна прокуратура и К. Ц. К. против решение от № 1627 от 20.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1700 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е отменено решение № 1005 от 12.02.2015 г. по гр. д. № 15733 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 12 състав, в частта за отхвърляне на предявения от К. Ц. К. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ за заплащане на 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, постановено е друго решение за присъждане на тази сума и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от тях съответно отхвърлителна и осъдителна част, е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторът Софийска апелативна прокуратура сочи като основания за допускане на касационното обжалване т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата. Налице е противоречие между обжалваното решение и решения № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на Трето Г.О. на ВКС и № 400 от 12.04.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по в. гр.д. № 171/2010 г., втори състав.
Касаторът К. Ц. К. счита, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Смята също, че обжалваното решение противоречи на цитираната от него съдебна практика по въпроса за дължимостта на разноските на ищеца в пълен размер, дори когато искът по чл.2 от ЗОДОВ е частично уважен.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Срещу ищеца К. Ц. К. е било водено наказателно преследване от 4.6.2004 г., когато е бил разпитан в качеството му на уличено лице, до 10.08.2008 г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство, за престъпление по чл.149, ал.2, пр.1 от НК-блудствени действия спрямо ненавършило четиринадесет години момиче чрез употреба на сила и заплашване. В резултат от наказателното производство той е пребивавал в следствения арест осем дни, а мярката за процесуална принуда “домашен арест“ е продължила месец и половина. За да му присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., въззивният съд е приел, че ищецът е изпаднал в стресово състояние, силно нервно напрежение от отрицателното емоционално въздействие и е заболял от артериална хипертония, което заболяване е в пряка причинно-следствена връзка с наказателното преследване според заключението на съдебномедицинската експертиза. Съдът е съобразил продължителността на наказателното производство извън рамките на разумния срок, както и тежестта на мерките за процесуална принуда. Искът над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. е отхвърлен, тъй като съдът не е кредитирал показанията на заинтересувания свидетел/ баща на ищеца/, че в резултат от повдигнатото обвинение му е отказано получаването на научно звание „доцент“. Съдът се е позовал на липсата на писмени доказателства в този смисъл. Освен това съдът е приел за недоказано обстоятелството, че отношенията на ищеца с неговата дъщеря са влошени по причина на това наказателно производство, понеже е имало данни за препятстване на тези отношения преди това по други причини. Позовавайки се на медицинската експертиза, съдът е отрекъл и влошаването на другите здравословни проблеми на ищеца да е в резултат от наказателното преследване.
Така постановеното решение на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Съдът е взел предвид всички конкретни обективни обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението, които са били доказани от ищеца. Ето защо няма противоречие между обжалваното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., поради което по първия въпрос на Прокуратурата на Република България не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая само незаконосъобразните действия на прокуратурата по повдигане и поддържане на неоснователни обвинения са предизвикали неимуществените вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Затова по втория и третия въпрос на Прокуратурата касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд също не следва да се допуска.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по исканията на страните и въз основа на представената от тях съдебна практика. За да е налице противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти-както на вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, така и на проявните форми на уврежданията/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Такива различия в размера на обезщетението при сходства между процесния случай и цитираните от касаторите съдебни решения не се установяват. В посоченото от Прокуратурата решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС е присъдено обезщетение в по-голям размер при мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 37 дни. Решения № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на Трето Г.О. на ВКС и № 400 от 12.04.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по в. гр.д. № 171/2010 г., втори състав, касаят обвинения в други престъпления и с различен период на наказателно преследване. Същото се отнася за цитираните от касатора К. Ц. К. решения № 18474 от 21.11.2014 г. по гр.д. № 3068/2014 г. на СГС, ГО, Четвърти „Г“ състав, №88 от 12.6.2014 г. на Варненския апелативен съд по в. гр.д. № 148/2014 г. и №1453 от 10.07.2014 г. по в. гр.д. № 1727/2014 г. на САС. Освен това по тези дела е доказано влошаването на семейните отношения на ищците в резултат от наказателното преследване, което не се установява безспорно в настоящия случай. В това се състои и разликата с казуса, разрешен с решение № 467 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 232/2010 г. на 7 състав. При обвинение за същото престъпление със сходен период на наказателно преследване е присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв., но с оглед доказаното от двама свидетели влошаване на отношенията на ищеца със съпругата до степен тя да го напусне.
С определение № 2889 от 21.10.2015 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК и необжалвано от касатора К., въззивният съд е коригирал решението в частта за разноските, като е отменил решението в частта, с която К. К. е осъден да заплати разноски по делото. По този начин съдът се е съобразил с практиката на ВКС по поставения от касатора К. въпрос за дължимостта на разноските на ищеца в пълен размер, дори когато искът по чл.2 от ЗОДОВ е частично уважен. Ето защо и по този въпрос касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 1627 от 20.07.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1700 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: