О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№144
гр.София, 03.04.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1975/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. Б. Б. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 125520 от 30.11.2012 год. срещу въззивното решение № 6832 от 23.10.2012 год. по гр.дело № 1558/2012 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-а въззивен състав, с което е потвърдено решението от 07.03.2011 год. по гр.дело № 54598/2009 год. на Софийския районен съд, 72-ри състав. С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: а/ южната чат от едноетажна вилна сграда в северната част на УПИ *, *, състояща се от една стая, кухня и входно антре, с площ * кв.м., заедно с две зимнични помещения и подпокривно пространство с площ * кв.м., ведно с * ид.части от УПИ *, *, кв.* по ПУП на [населено място], [населено място], при квоти: * ид.части – за Г. Е. Б.; * ид.части – за Ц. М. З.; * ид.части – за Б. Л. Б.; * ид.части – за Л. Е. Б. и * ид.части – за Ц. Б. Б. и б/апартамент № *, находящ се в [населено място], ж.к.”М.-І”, [жилищен адрес] вх.”Д”(5), ет.*, с площ * кв.м., ведно с принадлежащото му зимнично помещение, при квоти: * ид.част – за Г. Е. Б.; * ид.части – за Б. Л. Б.; * ид.част – за Л. Е. Б. и * ид.части – за Ц. Б. Б..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателката твърди, че е представила валидни нотариални актове за покупко-продажби и завещание, които според нея, изключват дъщерите на починалия син на наследодателя от кръга на наследниците и те нямат наследствени права от двата делбени имоти.
С разпореждане от 06.12.2012 год. въззивният съд е указал на жалбоподателката да представи в едноседмичен срок: изложение с формулирани точни и ясни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – какъв е материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС или съдилищата съобразно т.1 и 2 на същата алинея, като цитира съответните влезли в сила съдебни решения и представи преписи от тях или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като е свързан с неясноти или непълноти в нормативната уредба, съобразно т.3 от същата алинея, както и доказателства за платена държавна такса.
С молба-допълнение вх.№ 135606 от 21.12.2012 год. жалбоподателката представила вносна бележка за държавна такса и приложила тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, като е заявила, че с това е изпълнила указанията на градския съд относно изискванията на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Според нея, тълкувателното решение е едно от най-обширните и отговарящо на всички изисквания на цитирания член от ГПК и е достатъчно касационната жалба да бъде допусната и изпратена за разглеждане от ВКС, доколкото решението на въззивната инстанция е в пълно противоречие с тълкувателния акт.
Ответницата по касация Г. Е. Б. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е установено, че процесният апартамент е бил придобит по реда на чл.55”г” З./отм./ с нотариален акт № */* год. от ответницата Ц. М. З. по време на брака й с Л. Б. З., при условията на съпружеска имуществена общност.
Установено е по-нататък, че с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. общият наследодател на страните Л. Б. З. бил признат за собственик по завещание на южната част от едноетажната вилна сграда, заедно с * ид.част от дворното място.
С нотариален акт № *, нот.дело № */* год. Л. Б. З. продал на ответницата /сега касатор/ Ц. Б. Б. правата си върху вилната сграда и * ид.ч. от дворното място, в което е построена.
На 03.09.2001 год. Ц. Б. Б. прехвърлила чрез продажба, предмет на нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., вилната сграда и * ид.ч. от дворното място, отново на Л. Б. З..
В. съд е приел, че след смъртта на Л. Б.З. на 10.01.2009 год., преживялата съпруга-Ц. М.З. получава * ид.части от двата имота, * идеална част-синът Б. Л. Б., а останалата * идеална част се поделя по право на заместване и поравно между Г. Е. Б. и Л. Е. Б. – дъщери на Е. Л. Б., починал през 2000 год. преди баща си.
Според градския съд, по делото не е било представено саморъчно завещание на Л. З., вписано том *, № * от * год., представено при сключване на двата договора за продажба от 15.12.2009 год., обективирани в нотариални актове № *, нот.дело № */* год. и № *, нот.дело № */* год. Предвид на това, съдът приел, че не става ясно точното съдържание на завещателното разпореждане и материализираната в него действителна воля на завещателя, поради което при определяне на наследствените права следва да се съобразят само разпоредбите относно наследяването по закон, без да се обсъжда завещателния акт.
С оглед на това, въззивният съд приел, че договорът за продажба на апартамента от 15.12.2009 год. е произвел вещноправен ефект само до размера на притежаваните от прехвърлителката * идеални части, а с договора от същата дата за продажба на вилното място Ц. М.З. е прехвърлила * ид.части на внучката си Ц. Б. Б. /сега касатор/ и приобретателката се легитимира за собственик на тези квоти, тъй като те не превишават * ид.ч./или * ид.ч./, притежавани от преживялата съпруга на общия наследодател.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са изложени правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съответно за наличието на непълноти, неясноти или противоречивост на правната уредба, което да налага тълкуване на конкретни правни разпоредби по реда на чл.290 ГПК /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
Твърденията, както в касационната жалба, така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК представляват общо формулирани оплаквания срещу правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тези оплаквания обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяка една касационна жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на въззивно решение по смисъла на ч.281, т.3 ГПК ще следва да бъде разгледана по реда на чл.290 ГПК, което би обезсмислило въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване.
На следващо място, жалбоподателката не сочи в какво конкретно се състои твърдяното от нея противоречие на въззивното решение с представеното в неговата цялост с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС. Т. акт е постановен по редица конкретни спорни въпроси на производството за съдебна делба, но жалбоподателката не сочи на кое от разрешенията, дадени от ОСГК на ВКС противоречи обжалваното решение. Един от решаващите мотиви на въззивния съд е отказът му да обсъди завещанието на Л. З. от 16.04.2009 год. поради това, че същото не е било представено нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Т. акт на ОСГК на ВКС от 19.05.2004 год. изобщо не третира аналогична хипотеза.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация Г. Е. Б. сумата 900 лева разноски за адвокатско възнаграждение съобразно договора за правна защита и съдействие от 04.02.2013 год. и списъка по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6832 от 23.10.2012 год. по гр.дело № 1558/2012 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-а въззивен състав по жалба вх.№ 125520 от 30.11.2012 год. на Ц. Б. Б..
Осъжда Ц. Б. Б. от [населено място], ж.к.”М.-І”, [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], да заплати на Г. Е. Б. от [населено място], [улица], търговски дом, ет.*, кантора *, чрез адвоката Б. В. В., сумата 900/деветстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/