6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
С.,01.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1095/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № ІІ-25 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. № 138/2010 г. на Бургаски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след отмяна на решение № 95 от 03.12.2009 г. по гр. д. № 68/2009 г. на Районен съд – Царево са отхвърлени предявените от дружеството – касатор против [фирма] искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на неустойка по договор за наем от 06.10.2008 г. в размер на сумата 1 800 лв. и на наем по същия договор за периода 04.02.2008 г. – 28.02.2009 г. в размер на разликата над сумата 86 лв. до претендирания размер от 600 лв., както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 336.44 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваните части като неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Касаторът излага доводи, че в резултат на нарушения на процесуалния закон – чл.269 от ГПК и чл.146, ал.1, т.4 във вр. с чл.273 от ГПК, и неточна преценка на събраните доказателства въззивният съд е достигнал до необоснован извод, че претендираните с исковете вземания за наем и неустойка не се дължат от ответника – наемател, тъй като договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие на страните, а не чрез едностранно предизвестие от наемодателя вследствие виновното му неизпълнение от наемателя. Твърди, че незаконосъобразно съдът е отхвърлил иска за наем за времето след 04.02.2009 г., като е отдал правнорелевантно значение на неползването на имота от ответника, без да съобрази липсата на прекратяване на самото наемно правоотношение и направеното от наемателя признание за дължим наем за периода 01 – 04.02.2009 г.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е въведено по отношение на следните материалноправни въпроси, определени като обуславящи за изхода на делото : „1. Подписването на приемо-предавателен протокол за връщане на наемната вещ равносилно ли е на съгласие между страните за прекратяване на договора за наем, след като в протокола изрично е вписан текст „… липсва съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие…”; 2. В случай, че наемателят по срочен договор за наем върне наетата вещ преди изтичане на срока на договора, може ли да се приеме, че не се дължи заплащане на наемната цена и е налице прекратяване на облигационното отношение.”. Касаторът твърди, че поставените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с решение от 16.02.2009 г. по гр. д. № 3706/2007 г. на Софийски градски съд, решение от 25.06.2004 г. по гр. д. № 50/2004 г. на Районен съд – Дулово, решение № 495 от 20.10.2008 г. по гр. д. № 533/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, решение № 14 от 18.01.2002 г. по гр. д. № 842/2001 г. на ВКС и решение № 34 от 07.03.2007 г. по гр. д. № 529/2006 г. на ВКС, ІІ т. о. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е аргументирано с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 960 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 4551/2008 г. на ВКС, ІV г. о., представено във връзка с оплакванията в касационната жалба за допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл.269 от ГПК при разрешаване на въпроса за начина, по който е прекратен наемния договор.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК.
Обжалваемият интерес по единия от обективно съединените искове – този за заплащане на наем в размер на сумата 514 лв. /разлика над сумата 86 лв. до сумата 600 лв./, е под предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК /в действащата към датата на депозиране на жалбата редакция, обн. в ДВ бр.59/2007 г./ минимален праг за достъп до касационен контрол – 1 000 лв., което обуславя недопустимост на касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за неплатена наемна цена. В останалата част, насочена срещу въззивното решение по иска за неустойка в размер на сумата 1 800 лв., касационната жалба е процесуално допустима.
За да отмени частично решението по гр. д. № 68/2009 г. на Районен съд – Царево и да отхвърли предявения от касатора против [фирма] иск за заплащане на сумата 1 800 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на ответника – наемател за плащане на наемна цена по сключен на 06.10.2008 г. договор за наем на недвижим имот – магазин № 8 на партерния етаж в жилищната сграда, изградена в кв.37 по плана на[жк]в [населено място], решаващият състав на Бургаски окръжен съд е приел, че претендираната неустойка не се дължи, тъй като не са осъществени предвидените в договора предпоставки, с които договарящите страни са обвързали възникването на неустоечно задължение, а именно – прекратяване на наемния договора поради неплащане или забавяне на наемната цена от страна на наемателя. По делото не е имало спор, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение по срочен договор за наем от 06.10.2008 г. С този договор ищецът – настоящ касатор, [фирма] в качеството на наемодател е предоставил за ползване на ответника – наемател [фирма] описания в договора магазин в [населено място] срещу задължение за плащане на месечен наем в размер на 600 лв. В договора е уговорено, че в случай на предсрочното му прекратяване поради забава или неплащане на наемната цена от наемателя последният ще заплати на наемодателя неустойка, равна на три месечни наема. Въззивният съд е мотивирал извода си за недължимост на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора с приетия по делото двустранно подписан приемо-предавателен протокол с дата 04.02.2009 г., според съдържанието на който на 04.02.2009 г. наемателят [фирма] е предал /върнал/ на наемодателя [фирма] имота, обект на наемното правоотношение. След преценка на протокола във връзка с показанията на свидетелката Т. М. съдът е приел, че протоколът обективира взаимното съгласие на наемателя и наемодателя за предсрочно прекратяване на договора за наем с предаването на имота, считано от 04.02.2009 г. Предвид констатацията, че наемният договор е прекратен по взаимно съгласие на двете страни, а не едностранно от наемодателя заради виновно неизпълнение на задълженията на наемателя, е отречено правото на наемодателя да търси неустойката, уговорена за случай на едностранно прекратяване на договорната връзка по причини, свързани с поведението на наемателя.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Бургаски окръжен съд въззивно решение.
Процесуалноправният въпрос, по отношение на който е наведено основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касае приложението на разпоредбата на чл.269 от ГПК, уреждаща пределите на проверка относно правилността на обжалваното първоинстанционно решение при действието на въведения с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. ограничен въззив. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касация, тъй като по същността си се свежда до оплакване за неправилност на въззивното решение вследствие нарушение на установените в чл.269 от ГПК съдопроизводствени правила. Процесуалните нарушения при разглеждане на делото от страна на въззивния съд са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не следва да бъдат отъждествявани с общата предпоставка за достъп до касация, предвидена в чл.280, ал.1 от ГПК, респ. със специфичните основания на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава настоящата инстанция от задължение да обсъжда сочената от касатора допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК, аргументирана с твърдяното отклонение на въззивното решение от формираната с решение № 960 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 4551/2008 г. на ВКС, ІV г. о., задължителна практика.
Формулираните като материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, свързани със съдържанието и правните последици от подписването на протокола от 04.02.2009 г. за предаване на наетия имот от наемателя на наемодателя, макар да са значими за делото, не са обуславящи за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Така, както са поставени, въпросите са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и към правилността на въззивното решение, поради което и съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не могат да обосноват общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Дори да се приеме, че въпросите съответстват на изискването на чл.280, ал.1 от ГПК, представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съдебни решения не доказват тезата на касатора за противоречивото им разрешаване от съдилищата. Решенията по гр. д. № 3706/2007 г. на Софийски градски съд, гр. д. № 50/2004 г. на Районен съд – Дулово и гр. д. № 571/2008 г. на Хасковски окръжен съд не съдържат отбелязване да са влезли в сила и съобразно т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не се включват в понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Решението по гр. д. № 533/2008 г. на Пловдивски апелативен съд е неотносимо към конкретния правен спор, тъй като разрешава материалноправен въпрос извън предмета на разглежданото дело – за невъзможността страните по срочен договор за наем да уговарят право на предсрочното му прекратяване от едната страна при липса на виновно неизпълнение от другата страна. Като относими следва да се преценят само решението по гр. д. № 842/2001 г. на ВКС и решението по гр. д. № 529/2006 г. на ВКС, ІІ т. о. В решението по гр. д. № 842/2001 г. решаващият състав на ВКС е приел, че срочният договор за наем може да бъде прекратен преди изтичане на уговорения срок само по взаимно съгласие на страните, не и чрез едностранно предизвестие от някоя от тях; Едностранното прекратяване е възможно единствено чрез разваляне на договора от изправната страна поради виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна. В решението по гр. д. № 529/2006 г. е изразено разбиране, че с оглед данните по конкретното дело фактическото преустановяване на ползването на наетия имот от наемателя преди изтичане на уговорения от страните краен срок на наемния договор не е равнозначно на предвидено в закона или в договора основание за двустранно прекратяване на наемната връзка. За да отхвърли иска на касатора за заплащане на неустойка, Бургаски окръжен съд е приел, че сключеният като срочен договор за наем е прекратен предсрочно по взаимно съгласие на страните, придружено с предаване на имота от наемателя на наемодателя. Възприетото разрешение съответства напълно на обективираната в цитираните решения съдебна практика относно предпоставките за предсрочно прекратяване на срочен наемен договор, поради което не е налице специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК допълнителна предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./ и чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], в частта, с която е обжалвано решение № ІІ-25 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. № 138/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 95 от 03.12.2009 г. по гр. д. № 68/2009 г. на Районен съд – Царево е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] – [населено място], иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на наем в размер на разликата над сумата 86 лв. до сумата 600 лв. за периода 04.02.2009 г. – 28.02.2009 г. по договор за наем на недвижим имот от 06.10.2008 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № ІІ-25 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. № 138/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 95 от 03.12.2009 г. по гр. д. № 68/2009 г. на Районен съд – Царево е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка по договор за наем на недвижим имот от 06.10.2008 г. в размер на сумата 1 800 лв., както и в частта за разноските.
В останалата част решението по в. гр. д. № 138/2010 г. на Бургаски окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената касационна жалба, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :