1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
ГР. С., 02.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 31.01.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1258/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №623/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 40 000 лв. искът на П. А. /починал в хода на процеса и заместен от наследници/ срещу касатора по чл.2, ал.1,т.2 от З. – за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с продължилото повече от 7 години наказателно преследване по обвинение в престъпление по чл.387, ал.2, вр. с ал.1 и чл.339а от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Твърди, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и ТР №3/05 г. по процесуалния въпрос: преценени ли са всички конкретни обстоятелства от предмета на спора при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД и изследвана ли е причинната връзка на вредите с незаконното обвинение, за която липсват мотиви. М. въпрос за определяне размера на обезщетението за вредите по справедливост на осн. чл.4 от З. и чл.52 от ЗЗД, според касатора се решава противоречиво от съдилищата, като в сходни случаи се определят обезщетения с големи различия, за което прилага 3 влезли в сила решения по реда на ГПК, отм.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице:
За да уважи иска в посочения размер въззивният съд е установил и обсъдил конкретните обстоятелства на случая, според указаното в ППВС №4/68 г., а именно: ищецът бил сериозен човек и ценен професионалист, бивш офицер от службите за сигурност с безупречно служебно минало, респект и уважение към закона. Обвинението в посочените престъпления предизвикало силен психически стрес у него, променило го негативно и се отразило така и на личния му живот, семейство, бит и професионална реализация. Във връзка с обвинението бил задържан под стража за 72 часа, била му наложена и принудителна ограничителна административна мярка по чл.75, т.3 от ЗБДС; семейството му било принудено да освободи ведомственото жилище на Б., което довело до значителни битови затруднения и разпадане на семейната връзка; обвинението получило широка медийна разгласа и репутацията на ищеца била накърнена публично; отчетен е и сравнително дългия период на наказателно преследване – 7 години, както и тежестта на обвинението с пострадал гл. прокурор на РБ. Или обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението и причинната им връзка с незаконното обвинение са установени и обсъдени при решаване на спора, както изисква сочената задължителна практика на ВКС и трайната практика на съдилищата, вкл. в представените по делото във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК съдебни решения на ВКС и АС- София. Във всяко от тях, както и в обжалваното въззивно, са установени конкретните обстоятелства на случая – тежестта на обвинението, личността на увредения /личния му авторитет и служебно положение/, продължителността на незаконното наказателно преследване и съпътствуващите го ограничения и медийна разгласа. Така са определени релевантните обстоятелства в ТР №3/04 г., т.11 и в Р. по гр.д. №1916/09 г. на ВКС, четвърто г.о. по чл.290 от ГПК. Тези обстоятелства не са и не могат да бъдат еднакви във всеки от случаите, а там където има най- голямо сходство, според разясненото по гр.д. №1898/09 г. на четвърто г.о. на ВКС / напр. със случая в Р №37/09 г. на ВКС, първо г.о., като различни все пак са взетите мерки за процесуална принуда – подписка; професионалната реализация на обвиняемия, който довършил мандата си на кмет, а след това продължил да работи активно и развива собствен бизнес; няма данни и за отрицателно засягане на семейството му като тези в настоящия случай/ присъдените обезщетения не са с голяма разлика.
С. от касатора противоречие със задължителната и с трайната практика на ВКС и съдилищата по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК не се установява, поради което не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №653/11 г. от 9.06.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: