4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 11.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 311/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Я. от [населено място] срещу решение № 1629 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 1619/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-1 състав решение от 07.03.2011 г. по гр. д. № 7573/2010г. С първоинстанционния акт изцяло е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ексцес от пътно-транспортно произшествие, станало на 25.02.2007 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за настъпили допълнителни неимуществени вреди от претърпяното от него пътно-транспортно произшествие. Счита, че този извод е в противоречие със събраните по делото доказателства и че решаващият състав неоснователно се е позовал само на неблагоприятната прогноза за здравословното му състояние, направена в заключението по предходното гр. д. № 2417/2007 г. на СГС, І-12 състав, без да е отчел настъпилите след това неимуществени вреди – болки и страдания, накуцваща походка и скъсяване на левия крак, както и Експертното решение на ТЕЛК от 22.02.2010 г. за определена трайна загуба на работоспособност 72%.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационно обжалване с твърдението, че „прави възражение относно доказателствената стойност на Експертното решение на ТЕЛК” и че „ВКС следва да се произнесе докъде се простира доказателствената стойност на Експертното решение, издадено от НОИ; Кои неща в него следва да се приемат като доказателство и кои не следва”. Освен това, касаторът счита, че при постановяване на обжалваното решение „е допуснато и известно отклонение от практиката на ВКС /решение № 749 от 05.12.2008 г. на ТК/ относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта от всеки отделен етап от развитието на обществото”. За доказване противоречието в практиката по искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при ексцес с изложението са представени решение № 67 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 4548/2007 г. на СГС, І-1 състав и решение № 270 от 02.04.2009 г. по гр. д. № 1936/2008 г. на САС.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от С. П. Я. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ексцес от пътно-транспортно произшествие, станало на 25.02.2007 г., въззивният съд е приел, че не е доказано влошаване на здравословното състояние на ищеца след приключване на гр. д. № 2417/2007 г., по което му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Този извод е направен с оглед приетото по настоящото дело заключение на медицинската експертиза, в което е извършено сравнение между здравословното състояние на ищеца във връзка с получените при пътно-транспортното произшествие травми преди и след приключване на предходното дело. С оглед на това, решаващият състав е преценил, че твърдяните от ищеца усложнения – операция на счупената лява ацетабуларна ямка на таза, скъсяване с около 1 см на левия долен крайник и деформация на лявото стъпало, са били прогнозирани като възможни, т. е. налице са били предвидими вреди, още в първоначалната съдебно-медицинска експертиза, приета по гр. д. № 2417/2007 г. на СГС и са били взети предвид при определяне на присъденото обезщетение, видно от мотивите на решението по посоченото дело. По отношение на издаденото на 22.02.2010 г. Експертно решение на ТЕЛК, с което на ищеца е определена трайно намалена трудоспособност по съвкупност 72% за срок от три години, въззивният съд е приел, че само по себе си това решение не е законово условие за признаване на ексцес, като в тази връзка се е позовал на решение № 126 от 10.12.2984 г. на ОСГК на ВС.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като заявените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да са от значение за конкретното дело.
По отношение на въпроса за доказателствената стойност на Експертното решение на ТЕЛК липсата на значимост за изхода на спора произтича от обстоятелството, че обжалваният акт не съдържа изрично произнасяне по него. Видно от мотивите на същия, въззивният акт не е отрекъл доказателствената стойност на посочения документ, а напротив – взел го е предвид, но е преценил, че наличието на такова решение след първоначално присъденото обезщетение не води автоматично до извода за настъпил ексцес, доколкото такъв не се установява от всички събрани по делото доказателства. Този извод на съда е изцяло в съответствие и със задължителната съдебна практика – т. 10 от ППВС № 4 от 30.09.1975 г., според която: Ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини; Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание; Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
Напълно ирелевантен за допускане на касационното обжалване е и въпросът, свързан с прилагане на критерия за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като в случая до определяне на обезщетение изобщо не се е стигнало предвид приетата от съда неоснователност на претенцията.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1629 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 1619/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: