1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№144
гр. София 31.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 846 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М – трето лице помагач на страната на ищеца Н за приходите срещу решение № 6557 от 20. 09. 2017 г. по гр. д. № 3190/2016 г. на Софийски градски съд, ГК, IV – Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 9. 06. 2015 г. по гр. д. № 992/2013 г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 21. 01. 2016 г., в обжалваната част, в която предявеният от Н за приходите срещу [фирма] – [населено място] установителен иск по чл. 422 ГПК е отхвърлен относно признаване дължимостта на сумата 3 751, 25 евро главница, представляваща непризнати разходи по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 20048016-711.11.04/E./G/G.-1-148 за финансиране изпълнението на проект „Инвестиционна подкрепа за дружеството [фирма]“ по схема „Конкурентоспособност“ на програма ФАР – за допълнително оборудване към „едноглав циркуляр за разкрояване на метални профили“ и на сумата 252, 95 евро – наказателна лихва върху сумата 3 751, 25 евро, дължима за периода 6. 12. 2009 г. – 27. 05. 2011 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК /въз основа на Акт за установяване на частно държавно вземане № 64/7. 06. 2011 г./ по ч. гр. д. № 20612/2012 г. на СРС, 27 състав.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото намира следното.
Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая е обжалвано въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите срещу [фирма] иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземания на ищеца по заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата 3 751, 25 евро – главница и сумата 252, 95 евро – наказателна лихва. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на акт за установяване на частно държавно вземане с предмет вземания по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG 20048016-711.11.04/E./G/G.-1-148 за финансиране изпълнението на проект „Инвестиционна подкрепа за дружеството [фирма]“ по схема „Конкурентоспособност“, Подкрепа на конкурентоспособността на българските предприятия на програма ФАР на ЕС. Делото е търговско, тъй като претендираните вземания произтичат от сключен между ответника – търговец и Министерство на икономиката и енергетиката договор, който има характера на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ. Договорът е сключен от ответното дружество във връзка с упражняваното от него занятие. Поисканото и отпуснатото по договора финансиране – за закупуване на машини е с оглед осъществяваната от ответното дружество търговска дейност. Цената на исковете е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима.
По тези съображения за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Министерство на икономиката – [населено място] срещу решение № 6557 от 20. 09. 2017 г. по гр. д. № 3190/2016 г. на Софийски градски съд, ГК, IV – Б въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: