О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 144
София 07.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари………..………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1417/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
З. Д. Д. от София, чрез пълномощника й адв. Ив. П. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение № 231 от 20.07.2009 година по гр.д. N 1596/2009 година на Софийски градски съд в частта, с която оставено в сила решение № 97 от 7.11.2008 г. на Софийския районен съд, 27 състав и е отхвърлен иск на касаторката и на съпруга й А. Й. Д. от София срещу [фирма], София, за сумата 1066, 41 лева, съставляваща заплатени за сметка на наемателя задължения за вода – иск с правно основание чл.79, ал.1 пр. второ вр. чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД.
Ответникът [фирма], София, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторката, поради следното:
В допълнителна жалба, която трябва да се счита за изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, въпреки указанията на съда не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. В него е посочено, че “материалноправния интерес на доверителката ми и съпруга й, е да се присъди заплатената от тях сума за консумирана вода от ответника и семейството му, каквото е задължението по наемните договори, а не е изпълнено, не се присъди сумата 1254 лева. При което положение решението е незаконосъобразно – противоречи на установената съдебна практика – не променяна, дължимото се присъжда и заплаща – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.” По нататък хипотетично е разгледана възможността договорът за наем да е сключен от фирма, а да се ползва от управителя й за лични нужди, както и обратното. С оглед на това е поставен въпроса кой ще плати – фирмата или физическото лице. Поддържа се, че по него няма формирана съдебна практика и отговор се дължи на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За да се стигне до обсъждане на основанията за неправилност на решението /чл.281, т.3 ГПК/, развити в първата част на допълнителната касационна жалба, трябва да се преодолеят най-напред изискванията за допускане на обжалването, а както вече се посочи, касаторите не са изпълнили задължението да изложат конкретен правен въпрос, който е от значение за изхода на делото – т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. ВКС.
В изложението не е посочена задължителна практика на ВС и ВКС, в разрез с която да е постановено съдебното решение. Няма и доводи по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на посочените текстове от ЗЗД е обилна, трайна и последователна. Тя се съблюдава от съдилищата и няма основание за промяната й. Що се отнася до пасивната легитимация на иска тя се определя от ищците въз основа на въведеното в предмета на делото спорно правоотношение – в случая в зависимост от страните, подписали договора за наем от 1.08.2004 г. В предходните договори за наем нито ищците са били наемодатели, нито ответникът – юридическо лице, наемател. Поради това основателно искът е отхвърлен частично, тъй като за времето преди 1.08.2004 г. липсва облигационна връзка между страните по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 231 от 20.07.2009 година по гр.д. N 1596/2009 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.