О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София, 20.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 3982/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ответника по исковата молба – “Български пощи” ЕАД-София, адв. Г против въззивно решение №32/13.02.2008 г. по гр.д. №551/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Като съществен материалноправен въпрос се сочи, че въззивната инстанция неправилно е приела, че ответникът по исковата молба е недобросъвестен владелец на процесния имот. Поради това се твърди, че изводите на въззивната инстанция са в противоречие с изискването за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и на практиката на ВКС по приложението на чл.73 ЗС.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба – О. Ш. , не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, и законът е приложен точно.
Решаващ мотив на Варненския апелативен съд за основателността на иска е, че е налице влязло в сила съдебно решение, по което е признато по отношение на касационния жалбоподател в настоящото производство, че О. Ш. е собственик на процесния имот. Освен това е прието, че не е налице валидно наемно правоотношение между страните по настоящия спор, и че владението на което се позовава касатора е лишено от правно основание, годно да го направи собственик, въз основа на което касационният жалбоподател се явява недобросъвестен владелец с и с оглед разпоредбата на чл.73, ал.1, предл.2 ЗС дължи обезщетение за ползите, от които е лишил собственика.
Поради това твърдяният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е съществен, но по него съдът точно е приложил закона.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №32/13.02.2008 г. по гр.д. №551/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: