Определение №144 от по гр. дело №4042/4042 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

               О         П        Р        Е        Д         Е        Л        Е        Н        И        Е
 
                                               №               144
 
                        ГР. София,                 29.12.2008 г.
 
 
                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съдебно заседание на 19.12.2008 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
                                                                                   МАРИЯ  ИВАНОВА
 
 като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4042/08 г.,
намира следното:
 
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Д. л. , гр. К. срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1898/07 г. С него е обезсилено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от касатора срещу Община „Р” установителен иск за признаване на правото на собственост върху процесните гори към минал момент – 1944 г., на осн. чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ. Прието е, че в исковата молба се претендира установяване на правото на собственост към настоящия момент, преюдициално обусловено от съществуването му към минал такъв. Искът е с този неразгледан от районния съд в цялостта му предмет и квалификация по чл.97, ал.1 от ГПК, вр. с чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ, което налага обезсилване на решението на РС като произнесено по непредявен иск и връщане на делото на първоинстнационния съд за произнасяне по предявения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1 от ГПК; касаторът се позовава на тази по т.2 – същественият по делото процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Основанието за обезсилване на първоинст. решение в случая е непроизнасяне по целия спорен предмет, така както е въведен с исковата молба – признаване правото на собственост на държавата върху процесните гори към настоящия, а не към минал момент, според претендираното в исковата молба и без изменение в хода на делото, с оглед възстановявянето им на общината по реда на чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. При тези съображения за постановяване на въззивното решение неотносими са въпросите за правен интерес от установяването на собствеността към минал момент – решението не отрича интереса от това установяване и така не противоречи на цитираните в изложението към жалбата други решения. В случая обаче установяването на собствеността към минал релевантен момент се претендира в преюдициален порядък с оглед установяване на правото на собственост сега, към настоящия момент, каквото е заявеното от ищеца- касатор искане.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, поради което ВКС на РБ, трето гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1898/07 г. от 13.03.08 г.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top