О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1443
София, 13.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5004/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№85/21.5.2013 г., подадена от адв. М. Ч. – процесуален представител на ищеца М. М. О. от [населено място], [община], област К., против въззивно решение №377/12.4.2013 г. по гр.д.№65/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №148/07.01.2013 г. по гр.д.№62/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е М. М. О. от [населено място], [община], област К., е осъден да заплати на Г. А. М. от същото село иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот за сумата 7425 лева, дължима като дадена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2012 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1,, вр. Чл.86 ЗЗД, след извършено прихващане по чл.104, ал.2 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че с предявяване на исковата молба по гр.д.№35/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд, М. О. е развалил предварителния договор за покупко-продажба на процесната жилищна сграда и от този момент Г. Е. дължи връщането й, тъй като е отпаднало основанието за упражняване на фактическа власт върху вещта. Поради това е прието, че същият дължи и обезщетение за ползване на имота. Относно владението на имота преди завеждането на ревандикационния иск съдът е стигнал до извод, че същото е било осъществявано на правно основание – сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба, и купувачът по този договор не дължи обезщетение за ползването на имота. Относно твърдението, че възражението за изтекла давност не било взето предвид е прието, че същата започва да тече от момента, когато предварителния договор е бил развален с предявяване на ревандикационния иск и от този момент е станало изискуемо задължението за връщане на дадените по разваления договор парични суми, а извършеното прихващане е по реда на чл.104 ЗЗД е правилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се сочат противоречия с тълкувателни решения ППВС, както и извършени нарушения на първата инстанция, свързани с недопустимост на свидетелски показания. Сочи се и неправилност на обжалваното решение относно възражението за изтекла погасителна давност. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Г. А. М. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение 377/12.4.2013 г. по гр.д.№65/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, по подадената от адв. М. Ч. – процесуален представител М. М. О. от [населено място], [община], област К., по касационна жалба, вх.№85/21.5.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: