Определение №1444 от по гр. дело №1434/1434 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №   1444
 
                                                София, 01.12.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето    гражданско отделение, в закрито  заседание на дванадесети ноември , две хиляди и девета    година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
                                                                                      ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №1434/2009 г.
            Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Е”ЕООД срещу решение № 248 от 17.04.2009г по гр.дело № 119/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е в една част е оставено в сила решение от 12.12.2008г по гр.д. № 295/2008 г на Ботевградски районен съд , а в друга част, след частична отмяна , допълнително е присъдена сумата 827,21 лева обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. Отменено е наложено от касатора като работодател дисциплинарно наказание уволнение , на две основания – липса на предварително съгласие по чл. 333 ал.3 от КТ и поради това , че не се касае за дисциплинарно нарушение. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК . В противоречие с практиката на ВКС , при липса на изричен отказ от страна на синдикалния орган за конкретното уволнение, въззивният съд е отказал да възприеме довода за наличие на „мълчаливо съгласие” . При конкретните доказателства окръжният съд е изградил неправилни изводи като е приел, че работодателят следва да доказва как е довел до знанието на работниците определена забрана. В подкрепа на основанието , относимо към обстоятелствата по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , са цитирани и приложени решения от практиката № 991 от 18.05.2000 на ІІІг.о на ВКС ,и реш. № 1093 /26.09.2003г на ІІІ г.о на ВКС . Правният въпрос е кой следва да дъде съгласие –председателят на синдикалната организация или колективен синдикален орган, което е и съображението в подкрепа на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . От значение за точното прилагане на трудовото право и закона е съдът да съобразява , че няма законов срок , във който работодателят да изчаква становищата на синдикалните органи.
Ответникът М. Т. М. от гр. Б. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор ,претендира разноски.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане до касационно обжалване е формулиран въпрос , който не е обусловил изхода на делото и няма отношение към спора. Безпредметно е да се допуска касационно обжалване, за да отговори еднолично или колективно следва да е взето решението по чл.333 ал.3 от КТ,при положение че в конкретния случай работодателят изобщо не е получил изискуемото съгласие и е игнорирал това обстоятелство, в разрез с императивната норма на закона . С обжалваното решение уволнението е отменено на формално основание , но е изтъкнато и това ,че действията на работника не са били от естество да обусловят дисциплинарни последици. В тази насока приложените решения от практиката на ВКС не ползват тезата на жалбоподателя , в тях също са коментирани случаи на пренебрегване на закрилата по чл. 333 от КТ в нарушение на закона , но при други обстоятелства . Поставените от касатора въпроси няма отношение към решаващите изводи на Софийски окръжен съд по настоящето дело . В случая работодателят превратно е упражнил дисциплинарна власт . Даденото от въззивния съд разрешение не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за законосъобразността подобно дисциплинарно уволнение и не е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд , а в съответствие с нея по въпроса за закрилата по чл. 333 ал.3 от КТ. Следва да се присъдят разноски ,установени в размер на 400 лева
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 248 от 17.04.2009г по гр.дело № 119/2009г. на Софийски окръжен съд
ОСЪЖДА „Е”ЕООД ГР. Ботевград да заплати на М. Т. М. от гр. Б. сумата 400 лева разноски по делото
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top