О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1445
София, 14.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември…………….……………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 514/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], София, представлявано от Н. Щ. К., чрез пълномощника си адв. Хр. М. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение от 25.02.2011 година по гр.д. N 12902/2010 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 13.01.10 г. по гр.д. № 11698/2006 г. на Софийския районен съд, 43 състав. С него е уважен иск на С. Т. К., със съдебен адрес София, адв. Р., срещу касатора, за сумата 9000 лева, представляваща стойността на необходимите строително-монтажни работи за отстраняване на недостатъци в недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – иск с правно основание чл.160, ал.3 ЗУТ във вр. с чл.20 от Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Развити са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. Щ. К., чрез пълномощника си адв. Хр. М. от АК-София, намира касационната жалба за основателна.
Ответницата С. Т. К., със съдебен адрес София, адв. Р., не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани ясни и точни правни въпроси според изискванията на т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Посочено е, че „материалноправният въпрос, от който зависи правилния изход на спора в конкретния случай се свежда до правилното тълкуване на правосубектността и конкретните страни по споразумението от 07.06.2005 г., споразумението действително ли е, има ли конкретен предмет, има ли конкретен ясно определен по вид и количество възложена работа съгласно формулировката използвана в споразумението – „да се отстранят причините за недостатъците”, поемани ли са насрещни задължения между страните по споразумението.” Развити са доводи, свързани с правилността на решението в тази част, но произнасянето по тях може да се осъществи само ако се преодолеят изискванията на чл.280, ал.1 ГПК – за наличие на общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и обосновка на допълнителните основания за това. Поставен е въпрос за „правната същност на гаранционната отговорност”, която винаги се свързва със задължение за действие, а не за стойност, както и за съотношението между общата отговорност, регламентирана в чл.265 от ЗЗД и гаранционната отговорност.
Отговори на тези въпроси се съдържат в решение, постановено по реда на чл.290 ГПК – № 579 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 1932/2009 г. на ІІІ г.о., на което решение се е позовал и въззивният съд. С него е прието, че искът по чл.163, ал.3 от ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи е на разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, т.е. искът е на разположение на крайния купувач на обекта включително и може да бъде упражнен в гарантираните от чл. 173 на ЗУТ срокове тогава, когато строежът е снабден с разрешение за ползване при действието на този закон, независимо че строителството е договаряно или осъществено преди приемането му. Нормата е аналог на правилото по чл. 119 от З.(отм) и има за предназначение да даде възможност на всички собственици на построени имоти да отправят претенциите си за вреди от некачаствено строителство, проявили се в рамките на гаранционните срокове, към строителя. Качеството строител по смисъла на тази разпоредба не е изключено за лице, явяващо се едновременно и инвеститор на сградата или части от нея. Пасивната легитимация, свързана с качеството „строител”, подлежи на установяване с всички доказателствени средства, в която насока имат значение констатациите по актовете на държавно приемане или санкция във връзка с осъщественото строителство. Професионалният ценз на строителя и притежанието на техническа правоспособност в лицето на ответника не е необходима законова предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 163 ал.3 от ЗУТ, успешното провеждане на иска не е пряко обусловено и от другите формални предпоставки на чл. 163 ал.1 от ЗУТ, като наличие на писмен договор с възложителя в инвестиционния процес.
За съотношението между общата и гаранционна отговорност трябва да се има предвид още ТР № 88/84 г. ОСГК на ВС, което се прилага и понастоящем. Ищецът има всички права, които му предоставя закона при виновно неизпълнение на договорно задължение. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска реално изпълнение и обезщетение за забава или обезщетение вместо изпълнение. В случая страните са се споразумели за реално изпълнение /отстраняване на причините за недостатъците/, но тъй като то не се е случило в определения срок кредиторът е завел настоящия иск за обезщетение вместо изпълнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2011 година по гр.д. N 12902/2010 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.